Търговецът

- Нашата ли?

- Не, очевидно друга.

Беки отново погледна илюстрацията в каталога,

- Не бях тук, когато сте се върнали от заседанието, защото след като мъжът си тръгна от галерията, реших да го проследя.

- Проявила си съобразителност - похвали я шефката и и се усмихна. - И къде изчезна нашият тайнствен непознат?

- Отиде на Честър Скуеър - отвърна по-младата жена. - Голяма къща по средата отдясно. Мъжът пусна в пощенската кутия някакъв пакет, но не влезе в къщата.

- На номер деветнайсет ли?

- Точно така - изненада се Кати. - Знаете ли къщата?

- Само отвън - рече Беки, без да дава повече обяснения.

- Мога ли да помогна с още нещо?

- Да, можеш. Като начало помниш ли нещо за клиента, донесъл сервиза?

- О, да - потвърди Кати, - понеже ме повикаха аз да обслужа жената. - Тя помълча, помълча и добави: - Не се сещам за името, но беше възрастна и... точно така, доста изтънчена, така бих я описала. - Кати се поколеба и продължи: - Доколкото си спомням, обясни, че е дошла чак от Но- тингам. Сподели, че сервизът е наследство от майка и. Не и се искало да го продава, но била „притисната от обстоятелствата“. Точно така се изрази.

- А какво бе мнението на господин Фелоус, когато му показа сервиза?

- Един от най-прекрасните образци от онова време, обявявани някога на търг - всичките му части са почти в отлично състояние. Както виждате и от предварителната оценка, Питър е убеден, че сервизът ще получи добра цена.

- В такъв случай е най-разумно още сега да се обадим в полицията - отсече Беки. - Само това оставаше нашият тайнствен мъж пак да се изтъпани пред всички на самия търг и да обяви, че и този сервиз е откраднат.

Тя вдигна слушалката на апарата върху писалището и помоли да я свържат със Скотланд Ярд. Подир малко се обади някой си инспектор Дийкинс от отдел „Углавно следствие“ и след като изслуша подробностите за случилото се сутринта, се съгласи още същия следобед да дойде в галерията.

Появи се в три и нещо, придружаван от сержант. Беки веднага заведе и двамата при началника на отдела Питър Фелоус. Той посочи почти незабележимата драскотинка, която бе открил върху сребърен поднос. Беки се свъси. Началникът на отдела прекъсна работата си и отиде при масата в средата на кабинета, където вече беше изложен сервизът от четири части.

- Красота! - възкликна инспекторът, след което се надвеси и погледна пробата. - Вероятно е произведен в Бирмингам някъде около 1820 година.

Беки вдигна вежда.

- Това ми е хобито - обясни инспекторът. - Сигурно по тази причина възлагат все на мен случаи като този.

Той извади от чантата си някаква папка и прегледа тестето снимки с приложено към тях подробно описание на сребърни предмети, откраднати наскоро в района на Лондон. Час по-късно волю-неволю се съгласи с Фелоус: никоя от тях не отговаряше на описанието на сервиза за чай от времето на крал Джордж.

- При нас не е получавано оплакване, че липсва такъв сервиз - призна Дийкинс. - Лъснали сте много добре предметите - обърна се той към Кати, - няма никаква надежда да открием отпечатъци.

- Съжалявам - промълви девойката и поруменя.