Търговецът

Беки си събра книжата и тръгна заедно със Саймън обратно към галерията.

- Приключихте ли с оценката на експонатите, предвидени за търга със сребърни предмети? - попита тя точно когато двамата скочиха в асансьора малко преди вратите да се затворят.

Натисна копчето с буквата „П“ върху него и асансьорът потегли към партера.

- Да, снощи. Общо в търга са включени сто трийсет и два предмета. Според мен ще успеем да ги продадем за около седем хиляди лири стерлинги.

- Сутринта видях за пръв път каталога - отбеляза Беки.

- Както личи, Кати отново се е справила блестящо. Открих само две-три дребни грешки, но нека прегледам коректурите, преди да го пратите в печатницата.

- Разбира се - каза Саймън. - Ще я помоля днес следобед да ти ги донесе в кабинета.

Двамата слязоха от асансьора.

- Това момиче се оказа голяма находка - рече Беки. - Направо не проумявам какво е вършела в онзи хотел, където работеше, преди да дойде при нас. Ще ми бъде много мъчно за нея, когато се върне в Австралия.

- Ако се вярва на мълвата, мислела да поостане тук.

- Каква добра новина! Пък аз си мислех, че смята да стои в Лондон най-много две-три години и после да се прибере в Мелбърн.

- Да, така е. Но май съм на път да я убедя да остане още.

Беки понечи да разпита заместника си, но още щом влязоха в галерията, бе наобиколена от доста от подчинените си, дошли при нея по един или друг въпрос.

След като поговори с тях, тя прати една от продавачките да потърси Кати.

- В момента я няма, лейди Тръмпър - отвърна момичето. - Преди около час я видях да излиза.

- А знаеш ли къде е отишла?

- Съжалявам, но нямам представа.

- В такъв случай, веднага щом се върне, я помоли да дойде при мен в кабинета. През това време ми прати коректурите за каталога за сребърните предмети.

Докато вървеше към стаята си, и се наложи да спре още няколко пъти, за да обсъди един или друг проблем, възникнал в нейно отсъствие, така че, когато седна зад писалището, коректурите за каталога вече я чакаха. Беки запрелиства бавно страниците, като сравняваше всеки експонат със снимката и после проверяваше подробното описание. Тъкмо изучаваше фотографията на съдинката за горчица от времето на крал Джордж, за която преди години Чарли се бе изръсил доста в „Кристи“, когато на вратата се почука и в кабинета надзърна младо момиче.

- Търсили сте ме.

- Да. Влизай, Кати.

Беки вдигна очи към високото стройно момиче с буйна къдрава руса коса и лице, по което още личаха лунички. Ласкаеше се при мисълта, че навремето и тя е имала изваяното телце на Кати, но огледалото в банята доста жестоко и напомняше, че наближава шеметно петдесетия си рожден ден.

- Исках само да прегледам последните коректури на каталога на търга със сребърни предмети, преди да ги пратите в печатницата.