Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Разбира се - отвърна Беки.
- Сержантът ще ви издаде разписка, лейди Тръмпър. Искам да ви благодаря и за съдействието. - Инспекторът погледна възхитен сервиза и се поколеба. - Една месечна заплата.
Той вдигна шапка, после двамата полицаи си тръгнаха от галерията.
- И сега какво ще правим! - възкликна Кати.
- Нямаме голям избор - въздъхна тежко Беки. - Ще започнем търга, все едно не е станало нищо, и когато стигнем до сервиза, просто ще обявим, че е изтеглен.
- Да де, но нашият приятел веднага ще скочи и ще оповести на всеослушание: „Ето ви още един пример как галерията рекламира откраднати вещи и в последния момент ги вади от търга!“ Всички ще си помислят, че сме заприличали на заложна къща, а не на галерия - подвикна ядосан Саймън. - Май е крайно време да ограничим достъпа и да допускаме само проверени хора.
Беки не отвърна нищо.
- Щом имаш такива опасения, Саймън, защо да не опитаме да извлечем полза от цялата шумотевица? - предложи Кати.
- Как? - попита Беки и заедно със Саймън се извърна рязко към младата австралийка.
- Нека за разнообразие този път ние се обърнем към пресата.
- Не те разбирам.
- Ще звъннем на онзи журналист от „Дейли Телеграф“... как му беше името? А, да, Баркър, и ще му разкажем всичко от игла до конец.
- И какво ще постигнем с това? - изненада се Беки.
- Този път той ще научи нашата версия за случилото се и ще се зарадва много, че е единственият журналист, добрал се до информацията - особено след издънката с Бронзино.
- Мислиш ли, че ще прояви интерес към сребърен сервиз за някакви си седемдесет лири стерлинги?
- Как няма да не прояви, все пак става въпрос за шотландски музей и за крадла професионалистка, задържана в Нотингам! Особено пък ако не кажем на никой друг.
- Нали нямаш нищо против, Кати, ти да се заемеш с господин Баркър? - попита Беки.
- Само ми дайте тази възможност.
На другия ден „Дейли Телеграф“ пусна на трета страница малка, но добре открояваща се дописка, в която се съобщаваше, че от галерия „Тръмпър“ са се свързали с полицията, след като са се усъмнили в произхода на сервиз за чай от времето на крал Джордж, за който по-късно се е установило, че е бил откраднат от Музея на среброто в Абърдийн. По-нататък в статията се казваше, че полицията в Нотингам е задържала жена, обвинена, че пласира откраднати вещи, цитираха се и думите на инспектор Дийкинс от Скотланд Ярд: „Жалко, че не всички галерии в Лондон са бдителни като „Тръмпър“.“
На търга същия следобед се стекоха много хора и въпреки че бе извадила един от най-ценните експонати, галерията успя да продаде доста от другите предмети на цени, по-високи от предвидените. Непознатият в туиденото сако и жълтата вратовръзка така и не се появи.
След като вечерта прочете в леглото материала в „Дейли Телеграф“, Чарли отбеляза:
- Защо не се вслуша в съвета ми?
- Вярно, не изтеглих веднага сервиза - отвърна Беки, - затова пък за другото те послушах и повиших Кати.
37.
На девети ноември 1950 година предстоеше да се проведе второто годишно събрание на акционерите на „Тръмпър“. В десет сутринта членовете на управителния съвет се събраха в заседателната зала, та Артър Селуин да ги запознае най-подробно с дневния ред.
Точно в единайсет часа той влезе в салона, където беше насрочено годишното събрание, следван от председателя на управителния съвет и осмината му членове, които вървяха в индийска нишка досущ ученици от малките класове, тръгнали на излет.
Чарли представи един по един членовете на съвета пред акционерите, които наброяваха около сто и двайсет души - доста добро присъствие, както Тим Нюман прошепна в ухото на Беки. Чарли се придържаше към дневния ред, без да се налага изпълнителният директор да му подсказва, и отговори само на един притеснителен въпрос:
- Защо през първата пълна отчетна година разходите са надскочили значително предвидените?
Артър Селуин стана да обясни, че строежът е излязъл по-скъп, а откриването на универсалния магазин е било съпътствано с непредвидени разходи, каквито няма да има отново. Той изтъкна още, че през първото тримесечие на втората година дружеството е успяло да изравни разходите с приходите. После добави, че е силно обнадежден за предстоящата година, особено като се има предвид, че заради провеждания в Лондон Фестивал на Великобритания се очаква броят на туристите да скочи. Артър Селуин предупреди обаче акционерите, че вероятно ще се наложи дружеството да увеличи капитала, ако иска да разшири дейността си.