Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Чарли обяви събранието за закрито, но остана на мястото си, понеже за негова изненада събралите се в салона започнаха да ръкопляскат.
Беки тъкмо смяташе да се върне в галерията на Челси Терас номер едно и да продължи работата върху търга с произведения на импресионистите, който подготвяше за пролетта, когато при нея дойде господин Бейвърсток, който я докосна лекичко по лакътя.
- Може ли да поприказваме насаме, лейди Тръмпър?
- Разбира се, господин Бейвърсток - отвърна Беки и се огледа за по-тихо място, където да говорят на спокойствие.
- Струва ми се, че ще бъде по-уместно да се срещнем в кантората ми в Хай Холборн - предложи адвокатът. - Въпросът е твърде деликатен. Утре в три следобед удобно ли ви е?
Сутринта Даниъл се бе обадил от Кеймбридж - майка му не помнеше той да е бил някога по-словоохотлив и да и е съобщил повече новини. Тя обаче нито бе словоохотлива, нито и се съобщаваха новини: още недоумяваше какъв ли е този „твърде деликатен въпрос“, заради който старши съдружникът в адвокатска кантора „Бейвърсток, Дикенс и Коб“ бе настоял да се срещнат.
Не и се вярваше жената на господин Бейвърсток да е решила да върне шкафа в стил „Чарлс Втори“ или да се интересува от повече подробности около предстоящия търг с картини на импресионистите, при нея обаче тревогата винаги надделяваше над оптимизма, затова през следващите двайсет и шест часа тя очакваше най-лошото.
Не сподели с Чарли притесненията си, понеже, доколкото изобщо познаваше господин Бейвърсток, той не би поканил само нея, ако въпросът засягаше и съпруга и. При всички положения Чарли си имаше достатъчно други неприятности, та тя да го обременява и със своите.
На обяд Беки не можа да сложи и залък в уста и отиде в адвокатската кантора малко преди уговорения час. Веднага я поканиха в кабинета на господин Бейвърсток.
Той я посрещна със сърдечна усмивка, все едно е далечна братовчедка в многолюдния му род. Покани я да седне срещу него, от другата страна на голямото махагоново писалище.
Адвокатът беше някъде на петдесет и пет-шейсет години. Беше с валчесто добродушно лице и оредяла прошарена коса, прилежно разделена на среден път. Бе облечен в черно сако с жилетка и сив раиран панталон. Бейвърсток се върна на мястото си и се зае да проучва купчината книжа, струпани пред него, после си махна очилата с формата на полумесечинки.
- Лейди Тръмпър - подхвана той, - много мило от ваша страна, че дойдохте да се видим.
Познаваха се от две години, а Бейвърсток нито веднъж не се беше обърнал към нея на малко име.
- Ще премина направо на въпроса - продължи адвокатът. - Сред клиентите ми беше и покойният сър Реймънд Хардкасъл. - Беки се запита защо ли Бейвърсток не го е споменавал никога досега и тъкмо понечи да възроптае, когато той побърза да допълни: - Но нека уточня, че госпожа Етел Трентам никога не е ползвала услугите на адвокатската ни кантора.
Гостенката не се и постара да прикрие облекчението си.
- Длъжен съм и да ви уведомя, че имах привилегията да служа вярно на сър Реймънд повече от трийсет години и всъщност се смятам не само за негов юридически съветник, но към края на живота му и за твърде близък приятел. Казвам ви го, лейди Тръмпър, за да добиете представа, защото, след като чуете какво имам да ви съобщавам, вероятно ще се съгласите, че тези факти са важни.
Беки кимна - продължаваше да чака адвокатът да заговори по същество.
- Няколко години преди да почине - допълни Бейвърсток, — сър Реймънд състави завещание. Според него приходите от наследството му се поделят поравно между неговите дъщери, приходи, които, бих могъл да добавя, нараснаха значително след кончината на сър Реймънд благодарение на направените разумни вложения. По-голямата от дъщерите му се казваше госпожица Ейми Хардкасъл, а по-малката, както, сигурен съм, знаете - госпожа Етел Трентам. Приходите от наследството на покойния ми клиент са предостатъчни, за да осигурят живот, не по-лош, дори значително по-добър от живота, с който те бяха свикнали преди смъртта на баща си. И все пак...
„Кога ли милият старец ще заговори по същество?“, запита се Беки.
- Като мъдър човек сър Реймънд реши основният капитал в наследството да остане непокътнат и уреди търговското дружество, основано от баща му и разработено толкова успешно от самия него, да се слее с фирмата на един от най-големите му конкуренти. Да ви кажа, лейди Тръмпър, сър Реймънд беше на мнение, че сред роднините му няма човек, който да заеме неговото място като председател на управителния съвет на „Хардкасъл“. Не смяташе, че дъщерите му, както и неговите внуци, на които след малко ще се спра по-подробно, са достатъчно подготвени, за да поемат ръководството на едно акционерно дружество.