Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Нямате вина, драга ми госпожице, просто сте проявили голямо старание. Де да можеше и моите сребърни предмети да изглеждат така! Все пак ще проверя в полицейския участък на Нотингам, може пък те да знаят нещо. Ако и там ударим на камък, за всеки случай ще разпратя описанието на сервиза до всички полицейски участъци в Обединеното кралство. Ще помоля да проверят и тая госпожа...
- Досън - каза Кати.
- Точно така, госпожа Досън. Това вероятно ще отнеме доста време, но веднага щом науча нещо, ще се свържа с вас.
- Между другото, търгът е след три седмици, във вторник - напомни Беки на инспектора.
- Дотогава ще се постарая да ви съобщя какво съм установил - обеща мъжът.
- Да оставим ли страницата в каталога, или предпочитате да изтеглим сервиза от търга? - поинтересува се Кати.
- А, не, не изтегляйте нищо. Много ви моля, оставете каталога така, както си е. Току-виж някой си познае сервиза и се свърже с нас.
„Някой вече го е познал“, помисли Беки.
- И понеже стана дума - продължи Дийкинс, - ще ви бъда много признателен, ако ми дадете за ден-два копие от снимката в каталога и някой от негативите.
Когато по време на вечеря същия ден Чарли разбра за сервиза, съветът му беше съвсем прост: не го включвай в търга и... повиши Кати.
- Не е толкова лесно да направя първото - отвърна Беки.
- Тази седмица трябва да разпратим каталога. Как ще обясним на госпожа Досън, че сме махнали сервиза, завещан и от нейната мила майчица?
- Мен ако питаш, няма никаква мила майчица. А не си включила сервиза в търга, защото си имала всички основания да смяташ, че е откраднат.
- Направим ли го, нищо чудно да ни съдят за неспазване на договора - възрази жена му. - Ами ако се окаже, че госпожа Досън е напълно невинна? Ако тръгне да ни съди, няма да можем да се оправдаем с нищо.
- Ако тази Досън наистина е невинна, както смяташ, защо госпожа Трентам проявява такъв интерес към сервиза и за чай? Не знам защо, но ми се струва, че тя вече си има сервиз.
Беки прихна.
- О, има, и още как. Знам, защото дори съм го виждала, макар че така и не си получих обещаната чаша чай.
След три дни инспектор Дийкинс се обади по телефона на Беки, за да и съобщи, че в нотингамската полиция не разполагат със сведения в техния район да е откраднато нещо, което да отговаря на описанието на сервиза за чай, и че за пръв път от него са чули името на госпожа Досън. Ето защо той бил разпратил запитване до всички полицейски участъци в страната.
- Но - добави Дийкинс - полицаите в провинцията не са особено отзивчиви, когато трябва да предоставят сведения на колегите си в столицата.
Докато затваряше, Беки реши въпреки опасенията на Чарли да даде зелена светлина и да разпратят каталога, който замина още същия ден заедно с поканите за отбрани гости.
Двама журналисти бяха поръчали билети за търга. Понеже вече беше патила, Беки ги провери колкото да научи, че и двамата работят за национални всекидневници и многократно са отразявали търговете в галерия „Тръмпър“.
Саймън Матюс беше на мнение, че Беки взима случката твърде присърце, докато Кати бе по-склонна да се съгласи със сър Чарлс, че е по-разумно да не включват в търга сервиза за чай, докато Дийкинс не потвърди, че той не е краден.
- Ако изтегляме всеки експонат, към който този тип проявява интерес, нищо чудно в скоро време да се наложи да пуснем кепенците и да се отдадем на звездобройство - подметна Саймън.
В понеделника преди търга инспектор Дийкинс се обади и настоя да се види незабавно с Беки. След половин час вече беше в галерията, отново заедно със сержанта. Този път единственото, което извади от чантата, беше брой на излизащия в Абърдийн „Ивнинг Експрес“ от петнайсети октомври 1949 година.
Помоли да му покажат повторно сервиза за чай от времето на крал Джордж. Беки кимна и полицаят сравни старателно всяка вещ със снимката на една от вътрешните страници на вестника.
- Точно така, същите са - оповести той, след като отново свери сервизите.
Показа снимката и на Беки. Кати и Питър Фелоус също разгледаха внимателно всяка част от сервиза и я свериха с фотографията и трябваше да се съгласят с Дийкинс, че съвпадението е пълно.
- Та това сервизче е откраднато преди три месеца от Музея на среброто в Абърдийн - обясни инспекторът. - Ония некадърници от местната полиция дори не си дадоха труда да ни уведомят. Очевидно смятат, че не им влиза в работата.
- И какво ще правим сега? - попита Беки.
- Колегите в Нотингам вече са гостували на госпожа Досън и са открили и други сребърни предмети и накити, укрити в къщата. Отвели са я в участъка, та, както биха се изразили журналистите, тя да съдейства на разследването. - Дийкинс прибра вестника в чантата. - Позвъних, за да потвърдя какво съм научил и вероятно още днес госпожа Досън ще бъде обвинена в кражба. Но се опасявам, че ще се наложи да занеса сервиза в Скотланд Ярд - като веществено доказателство.