Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
След разпределянето на акциите Тим Нюман настоя Чарли да назначи още хора в управителния съвет. Представител на банка „Хамброс“ беше някой си господин Бейвърсток, старши съдружник в адвокатска кантора „Бейвърсток, Дикенс и Коб“, когото Чарли одобри веднага. Беки предложи в съвета да влезе и Саймън Матюс, който в нейно отсъствие всъщност ръководеше галерията. Чарли назначи и него и така управителният съвет вече се състоеше от деветима души.
Дафни сподели с Беки, че къщата на Итън Скуеър номер седемнайсет се продава, и на Чарли му трябваше да види само още веднъж сградата с осем спални, за да реши, че именно тук иска да прекара остатъка от живота си. Явно така и не му хрумна, че е твърде зает със строежа на универсален магазин „Тръмпър“ и все някой трябва да се заеме с преместването. Беки сигурно щеше да възроптае, ако не се беше влюбила в къщата.
След около два месеца тя организира по случай нанасянето голямо празненство на Итън Скуеър. На вечерята у Тръмпърови, устроена в пет различни помещения, бяха поканени над сто гости.
Дафни закъсня и се завайка, че докато се е връщала от Слоун Скуеър, е попаднала в задръстване, а подполковникът пристигна чак от Скай, без изобщо да се оплаква. Даниъл дойде от Кеймбридж заедно с Марджори Карпънтър, а за изненада на Беки Саймън Матюс се появи под ръка с Кати Рос.
След вечерята Дафни държа кратко слово и поднесе на Чарли умален макет на универсален магазин „Тръмпър“ във формата на сребърна табакера за пури.
Беки разбра, че мъжът и се е зарадвал на табакерата, когато след увеселението той я качи горе и я сложи на нощното си шкафче. Легна си и погледна за последно новата си играчка тъкмо когато жена му излезе от банята.
- Мислил ли си някога да поканиш Пърси за член на управителния съвет? - попита го тя, докато също си лягаше.
Той я погледна скептично.
- Акционерите сигурно ще се зарадват, ако видят върху листовете за писма на фирмата и името на маркиз. Така ще се чувстват по-сигурни.
- Само каква снобка си, Ребека Салмън! Винаги си била и винаги ще си останеш такава.
- Не ми го натякваше, когато преди двайсет и пет години ти предложих за пръв председател на управителния съвет подполковника.
- Така си е - потвърди Чарли, - но се съмнявах, че той изобщо ще приеме. При всички положения, ако ще привличаме в управителния съвет още външни хора, предпочитам това да е Дафни. Така ще разполагаме и с благородническата и титла, и с нейния здрав разум.
- Как не се сетих досега!
Когато Беки предложи на маркизата да влезе в управителния съвет на „Тръмпър“, тя се зарадва много и без изобщо да се замисля, прие. За всеобща изненада подходи към новите си задължения с огромна енергия и плам. Не пропускаше заседание на управителния съвет, изчиташе много внимателно всички книжа и ако решеше, че Чарли е погледнал през пръсти на някой от обсъжданите въпроси или още по-лошо, опитва се да изклинчи, му додяваше, докато не получеше обяснение.
- Още ли се надявате, господин председателю, да построите универсален магазин „Тръмпър“ на цената, която сте посочили първоначално? - постоянно питаше Дафни през следващите две години.
- Какво ти трябваше да я каниш тая Дафни в управителния съвет! - натякна веднъж Чарли на жена си след едно особено бурно заседание, на което маркизата му беше натрила носа.
- Сам си си виновен - отвърна Беки. - Аз ти предложих Пърси, а ти ме обвини, че съм снобка.
Трябваше да минат близо две години, докато архитектите построят кулите близнаци на „Тръмпър“, а също топлата връзка между тях и петте етажа с административни помещения точно над празния парцел на госпожа Трентам. Задачата не стана по-лесна от това, че Чарли очакваше търговията в другите магазини да върви, все едно наоколо не става нищо. Всички не можеха да се начудят, че през този преходен период годишните приходи в дружество „Тръмпър“ са спаднали едва с петнайсет на сто.