Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Най-после целта ѝ беше на открито. Лийша вдигна жезъла си, за да изпепели демона, но нейните хора се бяха изтощили и произведоха само слаба искра.
Лийша хвърли последните няколко клата, без да се интересува какъв е ефектът им. Демонът беше или изгорен, разтърсен, замразен, или изблъскан назад, но изглеждаше повече ядосан, отколкото наранен, и тялото му се промени за секунди, за да изцели уврежданията.
Превърна се в каменен демон, но с осем дълги обсидианови ръце, вместо с две. Всеки ръб по бронята му изглеждаше остър като нож, но нищо не можеше да се мери със закривените нокти, с които завършваха всичките му крайници.
С един замах той отхвърли Тамос настрани, натроши копието и закачи щита с ноктите си, като изтръгна захващащите ремъци от ръката му. Тя увисна безчувствено до тялото му.
Демонът скочи към Лийша, но Тамос изкрещя и се хвърли напред, за да я защити с тялото си. Защитите по бронята му спасиха и двамата, но той беше отхвърлен назад върху нея. Лийша почувства как силните му ръце сграбчиха нейните и той се извъртя така, че да поеме по-голямата част от удара в пречупения ствол на някога голямото дърво.
Двамата се вкопчиха един в друг, когато мимикът ги нападна, но мълния от светлина го отлепи от земята и го отхвърли на десетина фута назад.
На ръба на сечището стоеше Аманвах и държеше в ръцете си нещо, което приличаше на буца злато и излъчваше ярка магическа светлина. Демонът започна да се променя и тя изпрати срещу него нов енергиен лъч, като го събори отново на земята.
До нея се появиха Роджър и Кендал, които държаха с музиката си ядроните настрани, докато дама’тингата работеше със своя хора. Колив стоеше на известно разстояние и хвърляше по демона остри стоманени триъгълници, които цвърчаха, когато защитите им докосваха плътта му.
Мимикът се обърна, за да посрещне новата заплаха, но Уонда беше успяла да измъкне ножа си от канията и да се освободи. Хубавата ѝ униформа, подарена от херцогинята, беше покрита със сукървица, но когато поднови атаката си, тя цялата сияеше от магия.
Демонът започна да отстъпва пред ударите и Лийша веднага разбра, че се кани да избяга. Понечи да извика предупредително, но защо? Мимикът не беше успял да я убие, а тя вече не разполагаше с нищо, с което да се бие. Ако схватката продължеше още, вероятността някой да загине беше много голяма.
Силен удар накара Уонда да отстъпи няколко крачки назад и това бе достатъчно за демона, за да се дематериализира и да избяга обратно в Ядрото.
Лийша затвори очи и се отпусна в ръцете на Тамос, който я поведе обратно към каретата. Останалите отстъпиха встрани и това я зарадва. Ако това беше цената, която трябваше да плати, за да се озове отново в прегръдките на Тамос, значи, бе сключила изгодна сделка.
Когато стигнаха каретата, Тамос я задържа няколко секунди по-дълго от необходимото и тя се притисна към него, обгръщайки го с ръцете си. Почувства как гърдите му се разшириха, когато вдъхна аромата на косата ѝ, и за миг сърцето ѝ се изпълни с надежда.
Но Тамос се отърси като събуден от неприятен сън. Внезапно я пусна и отстъпи назад.
– Детето? – попита той.
Лийша опипа корема си.
– Добре е, мисля.
Тамос кимна; аурата му представляваше неразгадаема смесица от бушуващи емоции. Той се обърна да си иде, но Лийша го улови за ръката.
– Моля те – каза тя. – Не може ли поне да поговорим?
Тамос се намръщи.
– Че какво има да обсъждаме?
– Всичко – отвърна Лийша. – Обичам те, Тамос. Съмнявам се във всичко останало, но не и в това.
Ала съмнението оцветяваше неговата аура. Тя стисна наметалото му.
– И ти също ме обичаш. Сигурна съм в това, както и в изгрева на слънцето. Защити ме с тялото си.
– Щях да го направя за която и да е жена – отвърна Тамос.
– Да – съгласи се тя. – Ти си такъв. Мъжът, в когото се влюбих. Но тук има нещо повече и ти го знаеш.
– Какво значение има? – попита Тамос. – Това не променя факта, че ме излъга. Вкара ме в леглото си с измама, за да защитиш репутацията си. Използва ме.
Сълзи напълниха очите ѝ.
– Да. И ако можех да променя това, щях да го направя.
– Някои неща не могат да се променят – рече Тамос. – Да се оженя за теб с ясното съзнание, че след половин година ще ме унизиш пред цяла Теса?
Думите му ѝ подействаха като плесница, но не толкова силна, колкото следващата.
– Обичаш ме, да, но бебето в корема ти обичаш повече. Независимо от това, колко животи и репутации може да засегне.
Лийша започна да плаче.