Ладията на Харон

Мислите му се върнаха няколко седмици назад. Спомни си, че отбивката за полигона е след още няколко завоя. Осъзна, че се е разсеял едва когато взе един остър завой и видя преобърнат туристически автобус, около който като шепи диаманти блещукаха строшени стъкла. На местопроизшествието стояха зашеметени хора, мнозина изцапани със собствената си кръв. Други все още се опитваха да се измъкнат от катастрофиралия автобус.

Мърсър удари спирачки. Гумите заораха в мазните черни петна и купето се изпълни с парлива миризма. Възрастна жена с широко отворени очи стоеше стъписана, докато джипът се носеше към нея. Мърсър завъртя волана и мина само на няколко крачки от жената.

Шевролетът стигна до черен път, който се отклоняваше от магистралата «Ричардсън», изкачваше се надясно и се отправяше към мястото, където петролопроводът пресичаше прохода Томпсън. Мърсър познаваше пътя добре, защото там двамата с Хауард бяха извършили експериментите с «миникъртицата».

Джипът излезе от асфалта и заподскача по калния път. Мърсър предположи какво се бе случило преди няколко минути. Алам сигурно не бе успял да вземе завоя, беше се насочил срещу идващия насреща автобус, а после бе завъртял волана надясно, за да се върне на лентата, и тогава бе забелязал пътя, водещ нагоре към планината. Арабинът бързо бе избягал към мястото на експериментите, а шофьорът на автобуса бе изгубил контрол върху управлението.

Мърсър не можеше да си позволи да мисли, че Алам е успял да мине покрай автобуса и да продължи към Анкъридж.

Пътят лъкатушеше ту наляво, ту надясно и той веднага забеляза пресни следи от гуми във втвърдилата се кал. Хауард беше мъртъв и обектът беше затворен, докато хората от Калифорнийския университет в Лос Анджелис дойдеха да вземат «миникъртицата» и другите съоръжения, затова нямаше причина някой да бъде там. Алам беше отпред и пътят беше задънен. Мърсър грабна автоматичния пистолет и го сложи в скута си.

Пътят беше тесен. От двете страни растяха дървета и зелени храсти. Джипът най-после стигна до полигона и гъстата гора отстъпи пред огромно поле в подножието на скала, издигаща се на шейсет метра над най-високите дървета. Мястото беше опасано със стоманена ограда. Портата беше разбита и висеше на едната си панта.

Обстановката изглеждаше същата, както Мърсър и Хауард я бяха оставили, преди да потеглят на празничния риболов. Двата заключени фургона стояха един до друг. Под металните им подпори бяха сложени бетонни блокчета, за да бъдат в равновесно положение. Малко по-нататък беше паркиран камион с плоска платформа с осемнайсет колела. «Миникъртицата» беше в основата на скалата, покрита с мушама и свързана с тежки кабели с големи преносими генератори. Машината все още беше обърната към пробния тунел, който бе пробила в планината, съвършено кръгъл отвор, толкова черен, че сякаш поглъщаше светлината. До единия от фургоните, които Хауард и екипът му използваха за кабинети, бе спрял червен пикап от «Алиеска». Мърсър пъхна в джоба си ключовете на шевролета, хукна към огромния камион, скри се под ремаркето, насочи пистолета към полигона и набързо обмисли възможностите за избор на Алам. Арабинът не бе имал време да разбие ключалката на някой от фургоните и да се скрие вътре, нито се бе спотаил зад камиона, защото можеше лесно да застреля Мърсър, докато бягаше натам. Полето наоколо беше тревисто и не предлагаше защита, затова Алам не би тръгнал натам, нито пък се катереше по скалата — трудна задача дори за опитен алпинист. Оставаха генераторите или двете купчини със съоръжения до входа на тунела. Четирите други дупки наблизо бяха дълбоки не повече от половин метър и Мърсър ясно виждаше, че Алам не се крие в тях.