Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Силната по дух лейди Саутдаун се съгласи напълно и с двете предложения на бъдещия си зет и препоръча веднага да въведат мис Кроли в лоното на християнството. Когато се намираше в собствения си дом, както в Саутдаун, така и в замъка Тротърмор, тази висока и сурова мисионерка и носителка на истината обикаляше околната местност с файтона си, като изпращаше пред себе си вестители на коне, раздаваше цели купища религиозни трактати между селяните и наемателите и заповядваше на Гефър Джоунс да стане ревностен християнин по същия начин, както заповядваше на Гуди Хикс да погълне някакво лекарство без възражение, без противопоставяне и без съдействието на свещеника. Лорд Саутдаун, нейният покоен съпруг, епилептичен и простодушничък благородник, имаше навик да одобрява всичко, което неговата Матилда вършеше и мислеше. Така че през каквито и промени да преминеше вярата й (която се приспособяваше към най-голямо разнообразие от мнения, черпени от най-различни проповедници измежду сектантите), тя ни най-малко не се свенеше да заповядва на всички наематели на земите си и на подчинените си да я следват и да вярват онова, което тя вярваше. Така например дали възприемаше учението на преподобния Сондърс М’Нитр, шотландския пастор; или това на преподобния Люк Уотърс, кроткия последовател на Уесли; или пък на преподобния Джайлс Джоулс, просветения Кърпач, който си бе дал званието «преподобен», също както Наполеон се бе коронясал за император — при всички тези случаи се очакваше прислугата, децата и наемателите на земите на лейди Саутдаун да коленичат с нейно сиятелство и да кажат «амин» на молитвите на всеки от тези свещенослужители.
През време на религиозните упражнения позволяваха на стария Саутдаун да седи в собствената си стая поради недоброто си здравословно състояние, да пие топло вино с лимон и захар и да слуша как му четат вестника. Лейди Джейн бе любимата дъщеря на стария граф. Тя се грижеше за него и го обичаше искрено. А що се отнася до лейди Емилия, авторката на «Перачката от Финчли Комън», заплахите й за наказание свише (то беше по времето, което сега описваме, тъй като по-късно възгледите й се смекчиха) бяха толкова страшни, щото много плашеха свитичкия стар джентълмен, баща й, и лекарите заявяваха, че припадъците му винаги се случват след проповедите на нейно сиятелство.
— Непременно ще й направя посещение — каза тогава лейди Саутдаун в отговор на настояванията на обожателя на дъщеря й. — Кой е медицинският съветник на мис Кроли?
Мистър Кроли спомена името на мистър Кримър.
— Той е много опасен и много невеж лекар, скъпи ми Пит. С помощта на провидението станах причина да се откажат от него в няколко къщи, макар че при един-два случая не пристигнах навреме. Не успях да спася клетия мил генерал Глендърс, който просто умираше в ръцете на този невежа — да, умираше. Посъвзе се малко от праховете на Роджър, които му дадох, но уви! Беше вече твърде късно. Но смъртта му беше приятна; и за него това бе само една промяна към по-добро. Скъпи ми Пит, Кримър трябва да напусне леля ви.
Пит изрази пълното си съгласие. И той също така бе увлечен от енергичността на благородната си роднина и бъдеща тъща. Бяха го накарали да възприеме Сондърс М’Нитр, Люк, Уотърс, Джайлс, Джоулс, праховете на Поджър, хапчетата на Роджър, еликсира на Поуки — всяко едно от лекарствата на нейно сиятелство, било то душевно или телесно. Той никога не напущаше дома й, без да отнесе почитателно със себе си цели купища от продуктите на шарлатанската й теология и медицина. О, скъпи ми братя и другари по съдба от Панаира на суетата, кой от вас не познава и не страда под тиранията на подобни доброжелателни мъчители? Напразно вие им казвате: «Скъпа госпожо, по ваша заповед миналата година аз вземах специалитета на Поджър и му вярвам. Защо, защо сега пък трябва да се откажа от него и да възприема лекарството на Роджър?»
Но на това няма как да се помогне: ако не може да ви убеди с доводи, вярната последователка избухва в сълзи и в края на спора неверникът взема съответното лекарство и казва: «Добре, добре, нека да бъдат Роджъровите хапчета.»
— А що се отнася до душевното й състояние — продължи графинята, — разбира се, веднага трябва да се вземат грижи за него. Щом Кримър се намира край нея, тя може да върши всеки ден; а в какво състояние ще отиде на онзи свят, скъпи ми Пит, в какво ужасно състояние! Веднага ще й пратя преподобния мистър Айрънс. Джейн, напиши няколко думи на преподобния Бартоломю Айрънс, в трето лице, и му кажи, че желая да имам удоволствието да го видя тази вечер на чай в шест половина. Той е човек, който пробужда заспалите; непременно трябва да се види с мис Кроли, преди тя да се е оттеглила на почивка, още тази вечер. Емилия, миличка, приготви пакет книги за мис Кроли. Сложи в него «Глас от пламъците», «Бойно предупреждение към Йерихон» както и «Победената плът» или «Покръстеният канибал».