Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Докато се криеха там, от тревата изпълзя един войник от ПОС — сигурно първият военнопленник в тази война — и тръгна към тях с вдигнати зад главата си ръце.
— Искам да тръгне с вас — извика на развален английски той. Те го взеха при себе си.
Екип от Панцерната група спаси и тримата.
На другата сутрин беше свален трети лек разузнавателен хеликоптер, който падна в канала от страната на Атлантическия океан. За нещастие екипажът загина.
В часа X четирите танка „Шеридан“ и един боен самолет АС–130 откриха огън срещу главния щаб на Командансия и казармите на ПОС, докато водещият батальон от 193-та бригада се придвижи по булевард „Четвърти юли“, зави наляво по улица с високи сгради и започна атаката си срещу комплекса. Пътят пред тях беше блокиран от тежки камиони и други препятствия и повечето войници от ПОС, които виждаха, носеха цивилни дрехи — главно джинси „Ливайс“. Ясно бе, че са предупредени предварително — планираха да се бият известно време и след това да изчезнат сред цивилното население, когато играта загрубее.
Последваха едни от най-тежките сражения по време на операцията.
Водещият батальон, който си пробиваше път напред, моментално попадна под много силен обстрел от прозорците, корнизите и покривите на сградите и от цивилни автомобили, покрити с торби пясък като бойни гнезда. Сражението продължи с неотслабваща сила през следващите два часа. В 3,00 ч. сутринта Командансия гореше и димът бе толкова гъст, че танковете „Шеридан“ не виждаха целите си, но 193-та бригада опаса с кордон комплекса и започна операции за прочистването на всяка сграда.
В резултат на обръщение в рамките на психологическата операция, което определи една местна улица като безопасна за преминаване, шест пълни камиона с войници на ПОС се предадоха; но трите охранителни роти, останали вътре в комплекса, все още оказваха яростна съпротива.
Тъй като нямаше представа какво да очаква след влизането на войниците му в Командансия, Стайнър реши да докара следобед рота рейнджъри за подробно претърсване на комплекса. Ротата беше от 3-ти рейнджърски батальон и бе скочила предната нощ с 1-ви рейнджърски батальон за атаката в часа X срещу международното летище „Торихос-Токумен“.
Когато ПОС и „батальоните на достойнството“ напускаха района извън обградения комплекс, те подпалиха близкия бедняшки квартал „Чорило“, за да забавят настъплението на американските войски.
В часа X батальон на друга сила със специално предназначение, „Байонет“, 1-ви батальон от 508-ма въздушнопреносима пехота, започна атака срещу Форт Амадор, намиращ се на по-малко от три километра разстояние, с цел неутрализиране 5-та пехотна рота от ПОС. Тъй като Форт Амадор беше определен от договора като пункт за „обща употреба“ — като в него живееха и работеха както панамци, така и американци, — това щеше да бъде деликатна операция. ПОС заемаха всички сгради от южната страна на комплекса близо до канала, докато семействата на американските военни живееха директно срещу игрището за голф — и сред тях Марк Сиснерос със семейството си. Повечето панамци познаваха добре и уважаваха Сиснерос и поради тази причина Нориега го мразеше. Сиснерос изигра голяма роля в бъдещата операция.
— За пръв път във военната ми кариера — спомня си Карл Стайнър — членове на семействата на американски военнослужещи щяха да се озоват без предупреждение в центъра на сражение.
Тъй като бе времето на коледните празници, войниците от ПОС бяха поставили макети на сцени от Рождеството близо до казармите си — но тези макети бяха допълнени с картечни гнезда зад всеки от тях. Дулата на картечниците бяха насочени право насреща през игрището към жилищата на семействата на американските военнослужещи.
Планът за атака на командира на батальона изискваше проникването в инсталацията на по-голямата част от неговата щабна рота преди часа X. В часа X две стрелкови роти парашутисти, подкрепени от една 105-милиметрова гаубица, щяха да атакуват от въздуха направо зад жилищата на американските семейства. След приземяването си те щяха веднага да установят защитен периметър около жилищния район на американците и след това да атакуват казармите на ПОС, намиращи се на по-малко от сто метра разстояние — едната рота от север, а другата от юг.
Друга рота от батальона щеше за овладее яхтклуба „Балбоа“ от южната страна на полуострова и точно зад казармите на ПОС. В клуба често се събираха офицери от ПОС и обикновено няколко катера на ПОС стояха на котва наблизо.
След като атакуващите войски заеха позиции и семействата бяха предупредени да намерят укритие, батальонният командир беше готов да започне операцията си. Но реши първо да опита психологическа операция, преди да проведе операции за прочистване на сградите. От време на време стреляше с гаубицата по празни сгради — за да знаят от ПОС, че е тук и намеренията му са сериозни, — докато радиоекипите му излъчваха призиви за капитулация. На разсъмване при операциите за прочистване на сградите щяха да арестуват всички останали.