Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Въз основа на осигурената от нашите хора информация ние с Уейн Даунинг бързо разбрахме, че този човек не е Нориега. Но къде се намираше истинският? Ние не знаехме.
Когато се върнах в Щатите, организацията бе приключила и войските се товареха и заминаваха от четиринайсет различни бази. Тъй като планът изискваше радиомълчание, ние извършвахме всичко до часа X в съответствие с Главен списък за проверка. Щом някое подразделение беше в списъка, нямаше нужда от докладване; нарушавахме радиомълчанието само когато се случваше нещо, което можеше да попречи на някое подразделение да изпълни мисията си в определеното време.
Засега всичко вървеше добре — включително командването и контролът: аз упражнявах общия контрол от щаба си в Панама, докато Даунинг осигуряваше запасен команден пункт в тази страна. Той разполагаше с всички необходими комуникации и способността да контролира цялата операция. Във въздуха над Атлантика в самолет EC–130 се намираше заместник-командирът на корпуса генерал-майор Уил Руусма с пълен боен щаб и всички необходими комуникации за контролиране на операцията. И у дома във Форт Браг имаше още един напълно екипиран команден център, също в състояние да контролира операцията.
Всичко 253 самолета с неподвижни криле и 80 хеликоптера трябваше да участват в деня на започване на операцията. По-долу те са изброени според вида и броя им:
САМОЛЕТИ С НЕПОДВИЖНИ КРИЛЕ В ДЕНЯ НА ЗАПОЧВАНЕ НА ОПЕРАЦИЯТА
ОБЩА ПОДДРЪЖКА
КС–10 — 12
КС–135 — 23
АС–130 — 9
Е–3 АУАКС — 3
ЕС–130 АВСС — 3
EF–111 — 2
ЕС–130 („Компас Кол“) — 2
ЕС–130 („Волант Соло“) — 2
F–117 — 6
F–15 — 12
ОА–37 — 18
А–7 — 5
ОВС-юг
С–141 — 28 (парашути с тежка екипировка)
С–141 — 3 (парашути с компютърни системи)
С–141 — 20 (парашутисти)
С–141 — 43 (операции въздух-земя)
С–5 — 16 (операции въздух-земя)
ОВССО
С–141 — 5 (парашути с тежка екипировка)
С–141 — 7 (парашутисти)
С–130 — 19 (парашутисти)
С–130 — 3 (операции въздух-земя)
МС–130 — 3 (операции въздух-земя)
С–5 — 2 (операции въздух-земя)
НС–130 — 7 (операции въздух-земя)
ВСИЧКО: 253
Някои от тези самолети, като трийсет и пет КС–10 и КС–135 цистерни, щяха да заемат позиции на орбита извън непосредствения оперативен район, така че да не пречат на бойните действия.
Всички самолети, превозващи войски или изпълняващи мисии по поддръжка на войските, щяха да се съберат над Мексиканския залив, да се спуснат ниско под покритието на кубинските радари и да продължат през полуостров Юкатан към Панама и конкретните си определени райони Дванайсет изтребителя F–15 щяха да летят близо до Куба, готови да реагират в случай, че някои от самолетите ни бъдат нападнати от военновъздушните сили на Кастро.
Всички екипажи, участващи в бойната операция, щяха да носят очила за нощно виждане. Всички самолети, превозващи войски, включително операции по пускане от въздуха на тежка екипировка, щяха да летят без светлини и щяха да бъдат екипирани с устройства за полет при всякакви атмосферни условия. Всички екипажи, превозващи сили за специални операции, щяха да бъдат квалифицирани за кацане без светлини в пълен мрак.
Първото обаждане от командир дойде около 18,00 ч. вечерта, един час преди времето за излитане на 82-ра въздушнопреносима дивизия, и то бе от генерал-майор Джим Джонсън, командир на същата дивизия: силна ледена буря бе ударила военновъздушната база „Поуп“ и изпращането на всичките му войски по график щеше да бъде невъзможно. Двайсет и осемте тежкотоварни самолета С–141 бяха натоварени и готови за излитане в Чарлстън. С тях нямаше проблем. Проблемът беше с превозващите войски самолети С–141. Нямаше достатъчно размразяваща екипировка за едновременното излитане на двайсетте самолета. В този момент той имаше само осем готови за излитане и щяха да изминат три до четири часа, преди да успее да изпрати и останалите войски.
Не се изненадах от молбата му за забавяне, но отказах.
— Изпрати тези осем — наредих му аз — и изпрати останалите веднага щом бъдат размразени.
Разбира се, знаех, че няма да минем без забавяне, което щеше да означава, че три ключови цели — Панама Виехо, Тинахитас и Форт Симарон — трябваше да бъдат превзети на сутринта, което най-вероятно щеше да означава повече жертви. При всяка сложна операция се налага да се приспособяваш към непредвидени обстоятелства.