Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Гъста мъгла се спусна над военновъздушната база „Макдил“ в Тампа, където бяха събрани самолетите цистерни. Макар да бе толкова гъста, че камиони трябваше да водят всеки самолет до края на пистата за излитане, всички машини успяха да излетят навреме.
Добре съзнавах, че забавянето на часа X за цялата операция щеше да доведе до сериозни последици. Командирите са обучени и могат да вземат такива решения, както и да изработват алтернативни планове.
Затова се обадих на Джонсън десет минути след неговото позвъняване.
— Първият ти приоритет — казах му аз — е да превземеш Панама Виехо и ако е възможно, Тинахитас преди разсъмване. Форт Симарон — който се намираше по-далеч от Панама Сити — може да бъде превзет и по-късно през деня. Аз ще поема отговорност за сдържането на Тинахитас и Форт Симарон, като държа наблизо самолетите АС–130, докато извършиш въздушните си нападения.
Знаехме предварително, че ПОС са разположили гнездо с шестнайсет тежки минохвъргачки близо до Тинахитас, което можеше да обстрелва цялата столица Панама Сити и военновъздушната база „Хауърд“. Поради тази причина гнездото вече бе определено за удари с АС–130 в часа X и след това, ако се наложеше.
Тези минохвъргачки ни тревожеха и поради други причини: тъй като деветнайсетте самолета С–130, превозващи рейнджъри до Рио Хато и Торихос, щяха да останат във въздуха седем часа, те на практика щяха да свършват горивото при пускането на товара си. Тъй като не можеха да се зареждат във въздуха, трябваше да осигурим гориво за тях в Панама; планът беше да ги приземим във военновъздушната база „Хауърд“ — отстояща на около 65 километра от Рио Хато. Но понеже минохвъргачките на ПОС можеха да обстрелват „Хауърд“, трябваше да се разработи алтернативен план. Затова планирахме да приземим два самолета С–5 на гражданската писта в „Торихос-Токумен“, където те можеха да служат като „бензиностанции“ за самолетите С–130, ако се наложеше. Двата С–5 трябваше да кацнат веднага след завземането на летището от рейнджърите и разчистването на пистата от препятствия.
Оказа се, че нямахме проблем при използването на „Хауърд“, но използвахме самолетите С–5 за зареждане на хеликоптери — особено на тези, които подкрепяха трите въздушни атаки на 82-ра въздушнопреносима дивизия.
С приближаването на часа X с Даунинг наблюдавахме командните комуникации на ПОС, за да видим дали бяха усетили операцията ни.
И тогава се случи нещо неприятно.
В 18,30 ч. ми се обадиха от Форт Браг: Дан Райдър току-що бе обявил по вечерните новини на телевизия Си Би Ес:
Военнотранспортни самолети на Съединените щати напуснаха Форт Браг, Северна Каролина, база на елитната армейска 82-ра въздушнопреносима дивизия. Пентагонът отказва да съобщи дали парашутистите от дивизията са изпратени в Панама. Твърди само, че базираният в Браг XVIII корпус провежда така нареченото в армията учение за военновъздушна подготовка.
И по вечерните новини на Ен Би Си Ед Рейбъл съобщи:
Самолети на Съединените щати С–141 „Старлифтър“ отлетяха този следобед за Панама, кацайки там на всеки десет минути. По времето на пристигането им бе засилена охраната на базата. По пътищата около нея могат да се видят американски войници в пълно бойно снаряжение. Никой тук не може да потвърди, че тези самолети са част от група, изпълняваща мисия, но тази вечер напрежението и в двете страни е голямо поради възможността за удар на Съединените щати.
Вашингтон също получи съобщение, че един войник от ПОС чул американски войници да обсъждат часа X и изпратил тази информация нагоре по веригата до Нориега, но аз изобщо не повярвах на това. Всички американски войници бяха събрани по местата си и се подготвяха за атаката по времето, когато се твърдеше, че това се е случило.
Независимо как бяха разбрали — от съобщенията в нашите медии или по друг начин, — но ПОС очевидно знаеха за операцията, до чието начало сега оставаха само три часа. В 22,00 ч. нашите подслушвачи започнаха да чуват разговори между командирите на ПОС, които даваха да се разбере, че те знаят за някаква предстояща операция. Един командир от ПОС каза на друг:
— Тази вечер ще се случи, балът започва в един часа.
Други се обаждаха в подразделенията си и заповядваха да се раздадат оръжия. Имаше достатъчно такива сигнали, които ни убедиха да препоръчаме на Търман определяне на по-ранен час X. Планът ми бе да атакуваме по-рано с вече разположените в Панама войски, за да спечелим колкото е възможно повече предимство. Рейнджърите и 82-ра въздушнопреносима дивизия просто трябваше да атакуват според графика си.