Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
В затвора „Модело“ (част от петнайсетте сгради на комплекса Командансия) се провеждаше атака за спасяването на Кърт Мюс. Шест оператори от Зелената военна сила (подразделението за специални мисии на армията), подкрепени с бойни хеликоптери АН–6 „Литъл бърд“, скочиха от хеликоптерите си на покрива. По време на захода си към затвора бойните хеликоптери унищожиха четири картечници на покрива на една сграда в комплекса, която приютяваше един от „батальоните на достойнството“ на Нориега. Един боен самолет АС–130 обстрелваше Командансия със 105-милиметровата си гаубица. Навсякъде летяха зелени светлини от зенитния огън на ПОС.
Операторите влязоха от покрива и се промъкнаха през напълно тъмната сграда до втория етаж, неутрализираха постовете по пътя си, взривиха вратата на подземието и се върнаха обратно на покрива готови за отлитане със „скъпоценния си товар“ (облечен сега с бронирана жилетка и каска от кевлар) — и всичко това само за шест минути.
След няколко секунди Уейн Даунинг се обади на Стайнър по горещата линия:
— Спасихме нашия човек — съобщи той, — но хеликоптерът може да е бил свален, докато се е вдигал от покрива.
— Информирай ме за ситуацията, когато разбереш точно какво се е случило.
Даунинг се обади отново след по-малко от пет минути.
— Не знам дали хеликоптерът е бил свален или просто е бил прекалено натоварен, за да се вдигне от сградата. Изглежда, че е паднал от нея по някакъв начин долу на улицата. Сега подготвям спасителна операция и ще те държа в течение.
Даунинг беше както командир на танкова бригада, така и командир на рейнджърски полк, така че допринесе с някои уникални умения за мисията. Като рейнджър той наблягаше на изненадата, подвижността и коварството, но същевременно оценяваше скоростта и съкрушителната огнева мощ на танковете. По време на планирането той отговаряше за механизирания пехотен батальон, определен за атака срещу Командансия и затвора „Модело“ и за тази мисия получи взвод леки танкове „Шеридан“ и бронетранспортьори с морски пехотинци. От тази сила той направи подразделение за бързо реагиране: бронетранспортьорите щяха да превозват отлично обучените му сили за специални мисии — някои от които никога не бяха воювали в бронирана машина. За тях това не беше проблем, защото специалните сили лесно се адаптираха. Майор Хауърд Хъмбъл, бивш командир на механизирана пехотна рота в Германия, а сега офицер от специалните сили, организира подразделението, поведе го из улиците на Панама Сити в онази нощ и достойно го командва през следващите пет дни.
Даунинг наричаше тази сила своята „Панцерна група“ и я разполагаше като сила за бързо реагиране на различни места в града. Тя можеше да се придвижва по-бързо от хеликоптерите, да поразява цели, които те не можеха, както и да се разделя на няколко елемента за по-голяма гъвкавост (за да се придвижват из Панама Сити, те използваха карта, която взеха от една бензиностанция). Картечниците, с които разполагаха, не бяха нещо особено за голяма война, но в градски сражения срещу леко въоръжени сили осигуряваха огромна огнева мощ.
Един от елементите на Панцерната група бе изпратен да спаси Мюс и неговите спасители. След като ги прибраха, те първо ги отведоха в едно училище за прехвърляне на хеликоптер и после в полевата болница във военновъздушната база „Хауърд“ за лечение. Там научиха за случилото се: хеликоптерът с Мюс и неговите спасители бил претоварен и се закачил на електрически кабел, след което се стоварил на улицата. Пилотът успял да премести машината до един паркинг, откъдето се опитал да излети отново. Хеликоптерът се издигнал на около десет метра от земята, когато бил свален със стрелба и се приземил обърнат на една страна. Тримата оператори били ранени при катастрофата, а единият от тях вече бил прострелян и в крака. Те залегнали в кръгова отбрана, за да защитят Мюс, и влезли в сериозно сражение, докато не били спасени.
Горе-долу по същото време силна стрелба от Командансия свали втори хеликоптер на специалните сили, който кацна принудително вътре в комплекса и спря в оградата около щаба на Командансия. Въпреки че никой от двамата пилоти не беше ранен, те знаеха, че няма да издържат дълго на унищожителния противников огън. Изскочиха от останките на машината, хвърлиха комбинезоните си върху оградата, прехвърлиха я и пропълзяха под колоните на един вход.