Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Противникът нямаше нужда от дълго убеждаване. Секунди след като гаубицата започна да стреля, войниците от ПОС се втурнаха навън от сградите към водата, хвърляйки оръжията си. Предадоха се или бяха пленени всичко 140 войници от ПОС. Секунди след това нощта утихна — с изключение на съобщенията по радиото и по някой снаряд от гаубицата.
На другия ден продължи прочистването на сградите, прекъсвано от спорадична стрелба на вражески снайпери. То приключи в 15,00 ч., когато Марк Сиснерос убеди последните шестнайсет войници в гимназията да се предадат. Форт Амадор беше превзет.
По време на разпитите стана ясно, че повечето офицери бяха оставили войниците си да се оправят сами още преди часа X. Като цяло офицерите от ПОС бяха лоша пасмина. Повечето ограбваха заплатите на войниците си.
Междувременно ротата, атакуваща яхтклуба „Балбоа“, започна операцията си. В опит да избягат много войници от ПОС се бяха дегизирали като келнери, но войнишките обувки ги издаваха и бяха заловени четиридесет и седем военнопленници.
Никой, който познаваше поне малко Мануел Нориега, не изпитваше някакви съмнения за неговия характер. Той беше наистина зло човешко същество — готов да застане редом със Саддам Хюсеин в галерията на лошите типове. За щастие, той се бе родил в малка, слаба страна, което ограничаваше обхвата на неговите злодейства. Никой американец, участващ в операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА, нямаше никаква представа за истинските злодейства на Нориега, докато не бяха претърсени неговите резиденции и офиси, които започнаха да разкриват дълбочината на деградацията му.
Нориега поддържаше няколко офиса, които американските войници претърсиха около обяд. Марк Сиснерос присъстваше, за да е сигурен, че това ще се свърши както трябва. Карл Стайнър описва някои от „изненадите“ в офисите:
— В бюрото на Нориега, в дясното горно чекмедже, те откриха някои от най-отвратителните порнографски видеофилми, които можете да си представите. В лявото чекмедже имаше албуми със снимки на зверствата на ПОС срещу политически затворници — снимки на изтезания, кастрации, побоища, налагане с камшик, екзекуции, масови изнасилвания и много по-лоши неща. На едната стена имаше мишена в човешки ръст — президентът Буш и Марк Сиснерос с дупки от куршуми в главите си.
Открихме подобни материали в офисите на мнозина високопоставени помощници на Нориега.
Бялата военна сила
Бялата военна сила, командвана от военноморския „тюлен“ капитан Джон, се състоеше предимно от флотски специални подразделения на „тюлени“ с лодки и също изпълняваше своите три основни мисии в часа X: да извади от строя личната яхта на Нориега и патрулните катери на ПОС в пристанището Балбоа на тихоокеанския вход на канала; да блокира пистата на летището „Пайтия“ в центъра на Панама Сити и да изолира панамските сили на остров Фламенко, намиращ се на около два километра навътре в морето в Панамския залив.
Два часа преди часа X два водолазни екипа в бойни гумени лодки напуснаха военноморската база „Родман“ и се насочиха към пристан № 18 в пристанището Балбоа, където бе стоянката на яхтата на Нориега. Придружаваше ги друга лодка с екип за огнева поддръжка, въоръжен с картечници и 40-милиметров гранатомет, в случай че изпаднат в беда. Лодките се движеха бавно и тихо, докато стигнаха точката за потапяне на около 150 метра яхтата. Водолазите влязоха във водата, носейки два деветкилограмови експлозива в раниците си, и заплуваха на дълбочина шест метра, като следваха посоката по компаса. Двата екипа от четири водолази стигнаха под яхтата трийсет минути преди часа X, поставиха експлозивите си на двете главни витлови оси и ги свързаха с детонационен шнур. Нагласиха таймерите за експлозия в 00,45 часа — часа X.
Точно когато приключиха, моторът на яхтата заработи; водолазите бързо се отдалечиха и се скриха зад камъните на пристан № 17. След секунди експлозивите им избухнаха и трябваше да се държат здраво, за да устоят на взривната вълна. Веднага щом водата се успокои, те прекосиха обратно канала под водата до мястото на срещата. Яхтата беше извън строя.