Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Нито една от тези мисии не беше лесна. Форт Еспинар и „Коко Соло“ бяха съоръжения, използвани и от двете страни, като там семействата на американските военнослужещи живееха до войниците от ПОС. „Коко Соло“ някога бе приютявал Колежа на двете Америки и представляваше особено сложна мишена, защото гимназията „Кристобал“ и болницата „Коко Соло“ също се намираха тук. Подразделението на ПОС в „Коко Соло“ — панамският военноморски пехотен батальон — бе знаменито със своята арогантност.
В часа X високоговорители от рота С на 4-ти батальон, 17-та пехотна бригада, започнаха да излъчват съобщения за капитулация към панамския военноморски пехотен батальон на ПОС в „Коко Соло“; предложението беше отхвърлено и ПОС отговори със силен огън от района на казармата си. Но предизвикателното им поведение не трая дълго. След като им бе предоставен шансът да наблюдават пълното унищожение на сградите на щаба им от оръжейните системи „Вулкан“ и осъзнаха, че казармите им са следващите, те развяха белия флаг.
След тази демонстрация на американска огнева мощ прочистването на Колон се оказа много по-лесно от очакваното. Вместо яростна съпротива 3-та бригада влезе в града с население от 60 000 души на 22-ри декември с по-голямата част от двата си батальона и бе посрещната от хиляди ликуващи панамци. По време на операцията за прочистване се предадоха четиристотин войници от ПОС, главно от 8-ма пехотна рота.
Затворът „Ренасер“, разположен на полуостров в канала, се състоеше от външен периметър сгради, наблюдателни кули и заграждения „Циклон“; и вътрешен периметър — истинският затвор, — състоящ се от две бетонни сгради с вътрешна ограда. Той се охраняваше от двайсет до двайсет и пет войници от Батальон 2000, смесени със затворниците и живеещи в същите сгради — което правеше спасяването на затворниците още по-трудно.
Със спасителната операция бе натоварена С-ротата от 3-ти батальон, 504-та пехотна бригада на 82-ра въздушнопреносима дивизия: един амфибиен отряд от два стрелкови взвода щеше да се спусне в канала с два армейски хеликоптера — двучасов полет от Форт Шърман близо до Колон — и да неутрализира външния периметър на отбрана на затвора и осигури огнева поддръжка за взвода, който трябваше да бъде спуснат вътре в затворническия комплекс. Хеликоптери „Кобра“ щяха да неутрализират наблюдателните кули, докато друг стрелкови взвод с хеликоптери „Хюи“ кацнеше в затворническия комплекс.
Въпреки че планът вървеше като по вода, изпълнението му не беше лесно. Защитниците на затвора оказаха силна съпротива, използвайки сълзотворен газ, както и леки оръжия, но до 6,00 ч. сутринта затворът бе в американски ръце и затворниците — двама американски журналисти, петима политически затворници от опита за преврат през март 1988 г. и петдесет и седем истински криминални престъпници — бяха невредими.
Сега силите със специално предназначение „Атлантик“ контролираха всичките си набелязани цели. Елементи от нея се справяха и с други задачи по плана.
Сили със специално предназначение „Винаги готов“
Силите със специално предназначение „Винаги готов“ под командването на полковник Чарлс Е. Ричардсън имаха много широка мисия и всичките им компоненти се намираха в районите западно от канала. Те трябваше: да осигурят и охраняват военновъздушната база „Хауърд“, склада с муниции на военноморския флот на Съединените щати, военноморската база „Родман“ и танковото депо „Арайхан“; да обезопасят и защитават Моста на Америките; да блокират подкрепленията за ПОС от югозапад и да неутрализират ПОС и „батальоните на достойнството“ в зоната; да превземат базите на ПОС във Веракрус и Арайхан и да неутрализират щаба на 10-та военна зона в Ла Корера на 24 километра западно от Панама Сити. Военната сила изпълни всичките си мисии.
Летището „Торихос-Токумен“
От военната страна на летището („Торихос“) бяха разположени двеста войници от 2-ра стрелкова рота на ПОС, въоръжена с три 50-и калибър картечници и зенитно оръдие ZPU–4, 150 души от военновъздушните сили на Панама и трийсет охранители на летището.
Подполковник Робърт Уогнър и 1-ви батальон от 75-та рейнджърска бригада трябваше да неутрализират тези сили и да превземат военния възстановителен център „Сереми“ в хотела на военния курорт „Ла Сиеста“ на половин километър разстояние. Междувременно С-рота от 3-ти рейнджърски батальон щеше да превземе гражданския терминал. Тъй като 82-ра въздушнопреносима дивизия скачаше четиридесет и пет минути след тях и Батальон 2000 се намираше само на 45 минути разстояние по пътя (ако успееха да прекосят успешно моста на река Пакора), рейнджърите разполагаха с много малък период от време. Трябваше да действат бързо.