Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
В часа X три взвода „тюлени“ — деветдесет и трима души — се приземиха в южния край на летище „Пайтия“ в бойни гумени костюми. Движейки се бавно и решително и прикривайки се един друг, двата взвода се насочиха на север по западната страна на летището; третият взвод и минохвъргачното отделение тръгнаха по източната му страна.
Когато наближиха хангара, в който бе паркиран личният самолет на Нориега, водещият екип от западната страна попадна под тежък обстрел от хангарите, като един „тюлен“ беше убит, а други ранени. И нещо по-лошо — те се намираха на открито и подкрепящият ги боен самолет АС–130 не можеше да открие огън, без да застраши живота на ранените. Вторият взвод от западната страна беше повикан на помощ. При пристигането му ПОС отново откриха огън; автоматичните пушки М–16 на „тюлените“ оказваха малък ефект срещу ПОС, които стреляха от прикритието на бетонни сгради.
Битката продължи още половин час, но като използваха 66-милиметрови минохвъргачки и 44-милиметрови гранатомети, „тюлените“ накрая победиха и извадиха от строя самолета на Нориега. В сражението загинаха трима „тюлени“ и неколцина други бяха тежко ранени.
Третата мисия на Бялата военна сила бе да изолира остров Фламенко, база на елитните части на Нориега за специални операции. Най-добрият начин за изолиране на тези части от сраженията беше блокирането на морския път от Панама Сити до острова, което бе осъществено от специални патрули с лодки.
„Тюлените“ и екипажите на специалните патрули свършиха и други важни морски задачи не само в канала, но и в заливите в Карибско море и Тихия океан, в които чакаха търговски кораби. Няколко от тези кораба бяха завзети най-демонстративно, докато „тюлените“ преследваха инфраструктурата на Нориега и „батальоните на достойнството“.
При едно от тези нападения „тюлените“ за специални мисии на капитан Рик преследваха по петите неколцина главорези от „батальон на достойнството“, опитващи да се качат на кораб, пуснал котва в пристанището на Колон. „Тюлените“ разполагаха с бързоходни съдове и един от тях забеляза как хората от „батальона на достойнството“ се изкачват по капитанската стълба. „Тюлените“ спокойно откачиха стълбата с много точна стрелба на 40-милиметров гранатомет. Главорезите се озоваха във водата и „тюлените“ бързо ги арестуваха.
Черната военна сила
Черната военна сила се командваше от полковника от специалните сили Джейк Джейкъбели, стар боец в Латинска Америка и Панама.
Майор Хигинс, висок, слаб питомец на военната академия „Уест Пойнт“, който говореше свободно испански, заедно с двайсет и четири офицери и войници от специалните сили трябваше да установи контрол над моста над река Пакора и да блокира Батальон 2000.
Докато войниците му се товареха на три хеликоптера „Блекхоук“ във военновъздушната база „Олбрук“, пристигна разузнавателната информация, че един конвой е напуснал Форт Симарон и се насочва към „Торихос-Токумен“. Екипът бързо приключи натоварването и отлетя към моста. След петнайсет минути видяха фаровете на конвоя на ПОС, докато пилотите кръжаха във въздуха и кацнаха на около сто метра от югозападния край на моста. Екипът слезе от машините, изкачи брега към пътя и се затича с всички сили, за да завземе моста, преди конвоят да започне да пресича реката.
Когато стигнаха, предният автомобил се намираше на не повече от сто метра разстояние. Докато екипът бързаше да заеме позиции от двете страни на пътя, един офицер и двама войници стреляха с 66-милиметрово леко противотанково оръдие, с по-мощното противотанково оръдие АТ–4 и с картечница по предния автомобил, който спря на място.
Междувременно бойният инспектор на военновъздушните сили повика изпратения в района боен самолет АС–130 и след минути той се озона над главите им. Пилотът лесно идентифицира конвоя, понеже на ПОС изобщо не им мина през ума да изключат фаровете си, но дори без светлини, инфрачервеното устройство правеше колите и персонала видими. Преди да атакува, пилотът предупреди Хигинс, че войниците, охраняващи югоизточната страна на моста, се намират в периферията на безопасните му граници готов ли е да приеме жертви от приятелски огън? Хигинс му каза да действа и АС–130 откри огън. Докато стреляше, той осветяваше околността с инфрачервения си прожектор, за да могат войниците от специалните сили да виждат с очилата си за нощно виждане.
Войниците от ПОС изскочиха от камионите и заеха огневи позиции сред дърветата.
В 02,00 ч. горивото на АС–130 привършваше и той трябваше да отиде да зареди; но друг АС–130 веднага го смени.