Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Разбира се, с това можеш да започнеш, но колата сигурно е крадена.
— Ще проверим и полицейските доклади, естествено. Ти просто си стой на мястото и поддържай връзка единствено с мен и Брандън.
— Как напредва Скофийлд?
— Много добре. По-късно ще научиш подробностите. А дотогава тоя приятел ще натрупа чутовни сметки от румсървиса в „Савой“, съперничат му като че ли само един-двама арабски шейхове с многобройните си съпруги.
— На Брей винаги може да се разчита. Човек с разностранен талант.
Малкият хотел в „ловния район“ на Ню Джърси, макар и отдалечен, бе удобно разположен между игрище за голф на около километър отдясно на пътя и конюшните за ездитни коне на същото разстояние отляво. Всеки от посетителите притежаваше членска карта отпреди не едно и две поколения, а семействата на новите кандидати биваха проучвани най-старателно. Малцина биваха приети, тъй като синовете и дъщерите на някогашните членове попълваха бройката, което се смяташе за напълно естествено. Самият хотел представляваше кокетна постройка, чиято архитектура по-скоро следваше традициите на Нова Англия, отколкото на Ню Джърси. Отвън се виждаха три етажа, обшити с бяло дърво, а входът на първия етаж имаше колони от двете страни, крепящи скосения покрив на веранда с обичайния бронзов орел над вратата. Във вътрешността погледът непрестанно се спираше в мебели от тъмен бор, лъснати до блясък лампи на бронзови поставки и малки полилеи. Заедно със застлания с дебел килим приемен салон и не тъй внушителния ъгъл, отделен за рецепция, малкият хотел създаваше чувството за добре поддържан уют. В по-голямата си част гостите подкрепяха това впечатление. Повечето бяха представители на бялата раса, на средна или по-напреднала възраст, облечени скъпо и привикнали с усещането за власт, както придобита, така и наследена.
Към персонала бе добавен още един човек, въпреки нежеланието на управата. Молбата за тази услуга, придвижена по каналния ред посредством Централното разузнавателно управление, не търпеше възражение. В деня преди да пристигнат четиримата посветени в делата на Матарезе, в телефонната централа се появи нова служителка. Всички външни и вътрешни разговори на четиримата гости предстоеше да бъдат прехвърляни на нейния пост, където бе инсталирано триканално записващо устройство. Жената бе около четирийсетгодишна, любезна и с приятна външност, както го изискваше тукашната атмосфера, и се представи с името госпожа Кордел.
Новоназначената прегледа доставеното оборудване, провери всички монтирани устройства за подслушване, промени местата на някои, за да осигури по-добро приемане, и си легна рано. През следващите два дни почти не се предвиждаше време за сън, тъй като свръхсекретната операция не допускаше госпожа Кордел да ползва заместник. Тя бе единственият агент-оператор на ЦРУ с пряк достъп до заместник-директора Франк Шийлдс.
Утрото настъпи в ловните полета на Ню Джърси, росата по окосеното игрище и пасищата заблестя на слънцето и ето че четиримата съзаклятници започнаха да пристигат, на точни интервали от половин час. Кордел нямаше представа кой как изглежда, тъй като на входа не бяха монтирани телевизионни камери; от друга страна, външността на тези хора изобщо не я интересуваше. Тя просто искаше да чуе гласовете им, които щяха да бъдат записани върху изометрични устройства, за да бъдат идентифицирани по тембър. Обажданията започнаха, първото бе от Джеймисън Фаулър, който позвъни в стаята на адвокат Стюарт Никълс.
— Тук е Фаулър, Стю. Да се срещнем в моя апартамент, да речем, след двайсет минути. Удобно ли ти е?
Гласът записан и идентифициран.
— Разбира се, Джим. Ще се обадя на останалите.
Гласът записан и идентифициран.
— Моля?
— Тук е Стюарт, Бен. Среща в стаята на Джеймисън след двайсет минути, съгласен?
— Може малко да позакъснея — отвърна банкерът Бенджамин Уолбърг. — Объркал се е някакъв трансфер от Лос Анжелис през Лондон за Брюксел. Някой идиот е сбъркал кода за достъп. Скоро ще го пипнем.
— Да, моля? — каза Албърт Уайтхед, главен изпълнителен директор на „Суонсън и Шварц“.
— Тук е Стю, Ал. Фаулър иска да се съберем в неговия апартамент след около двайсет минути. Аз приех.
— Не се съгласявай така прибързано — прекъсна го борсовият посредник от Уол Стрийт. — Кажи му, че на мен ми е нужен един час!
— Но защо, Ал?
— Да речем, че нямам доверие на тия копелдаци.
— Твърде грубо казано, Ал…
— Такава е играта, адвокате! Вместо да ровиш нос в прашните законници, погледни каква е действителността. В няколко пункта вече влиянието ни отслабва и това не ми харесва. Комо не отговаря, а сега пък Амстердам е изолиран. Какво става, по дяволите?