Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Огледала се жената, видяла разсипаните по пода курабийки, а детето го няма и завикала:
— Чедото ми! — ударила се в гърдите от мъка и викнала на мъжа си: — Да тръгваме при везира! Само онзи хитрец го е направил и всичко това стана заради тебе!
— Почакай малко! — възкликнал Зурейк.
Изскочил навън, затичал се към къщата на Ахмад Данаф, заудрял по портата, отворили му и той влязъл.
— Какво те води насам? — запитал Шуман.
— Али Мисри е от вашата дружина! — заплакал Зурейк. — Нека ми върне чедото, пък аз ще му простя кесията!
— Аллах да те накаже жестоко, Али! — викнал Шуман. — Защо не ми каза, че това било негов син!
— А какво му се е случило? — възкликнал Зурейк.
— Ами ние му дадохме да яде стафиди, детето се задави и умря! Ето го там… — отговорил Шуман.
— Ах, сине! Какво ще кажа на майка ти!
Скочил той, разкъсал от мъка савана, видял под него одрания овен и завикал:
— Ама защо ме плашиш така бе, Али!
Всички се разсмели, Данаф му върнал сина и рекъл:
— Ти говореше, че онази кесия ще бъде на онзи, който се изхитри да я вземе! Значи тя е на Али Мисри!
— Дар да му е от мене! — възкликнал Зурейк.
— Ще я приемеш ли като откуп за племенницата си Зейнаб? — запитал Али.
— Аз й желая само доброто! — рекъл Зурейк, взел кесията и сина си и тръгнал към вратата.
— Значи приемаш нашето сватосване!
— Аз приемам, но тя ще го приеме само от онзи, който й донесе откупа! Тя се е заклела, че ще я възкачи само онзи, който й донесе сватбената дреха на Камр, дъщерята на Езра евреина, заедно с диадемата, колана и златната завеса против комари!
— Е, ако не ги донеса още до довечера, значи нямам право да я искам за жена! — възкликнал Али Мисри.
— Али! — викнали всички. — Ти ще умреш, ако се опиташ да я надхитриш! Езра евреинът е ловък магьосник! Той използва силата на джинове! Има дворец извън градските стени! Той е видим само когато човек е в него — излезе ли навън, дворецът изчезва от погледа му! Езра има дъщеря на име Камр, а тази дреха й е донесъл от някакво омагьосано съкровище! Пази я върху поднос от злато, често отваря прозорците на двореца и вика: „Ей, хитреци, от Египет, луди глави от Ирак, умници от Иран! Който вземе тази дреха — негова ще бъде!“ Много хитреци са опитвали, но не могат — той ги превръща ту в маймуни, ту в магарета!
— Аз трябва да я взема за Зейнаб! — рекъл Али.
Отишъл той при дюкяна на Езра евреина. Той бил груб, дебел мъж. Пред него имало везни и теглилки, злато и сребро и едно огнище. Имал и вързано отпред муле. Привечер евреинът затворил дюкяна, прибрал златото и среброто в две торби, сложил ги в дисагите, възседнал мулето и излязъл извън градските порти. Али вървял след него, без той да усети. По едно време евреинът спрял, измъкнал кесия с пръст от джоба си, взел една шепа, произнесъл над нея някакво заклинание и я разпръснал във въздуха. Али видял пред себе си дворец невиждан. Евреинът и мулето затропали по стъпалата му, Али — след тях. Излязъл слуга, снел дисагите, животното направило няколко крачки и изчезнало. Евреинът измъкнал златен жезъл, забил го в стената, закачил на него златен поднос на златни вериги, сложил онази дреха в него и викнал:
— Къде сте, хитреци от Египет, луди глави от Ирак и умници от Иран? Който се изхитри да вземе тази дреха — негова ще бъде!
После произнесъл някакви заклинания и пред него се появила софра с гозби. Ял, що ял и тя изчезнала от само себе си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че евреинът пак произнесъл някакво заклинание и пред него се появила софра с пиене. Той пиел, а Али си помислил: „Ще можеш да вземеш дрехата само ако евреинът се напие!“ Приближил се изотзад и измъкнал стоманения си меч. Евреинът го усетил, произнесъл някакво заклинание и викнал на ръката му:
— Спри този меч!
И ръката на Али замръзнала с меча във въздуха. Протегнал другата си ръка — тя също замръзнала. Същото станало с единия му крак и му се наложило да стои само на левия. После евреинът снел магията и той усетил, че става както преди, но вече бил без меч.
— Ей, кой си ти и какво искаш? — запитал Езра.
— Аз съм Али Мисри, юнак от дружината на Ахмад Данаф! — отговорил Али. — Поисках да се оженя за Зейнаб, дъщерята на Далила Мухтала, но тя ми определи да й занеса като откуп онази дреха на дъщеря ти!