Смъртоносно бяло

– Обещал си й да го намериш в замяна на това, че тя ще отговори на въпросите ти.

– Позна от пръв път – отвърна Страйк. – Тя подскочи от радост при това предложение. Тъкмо аз съм можел да го успокоя, че нищо не го заплашва и че каквото и да съм чул от него, няма да стигне по-далеч.

– Дано той е добре – изрече загрижено Робин. – Вярно, че не ме харесваше, но това само доказва, че е по-умен от останалите. Кога ще се видиш с Дела?

– В седем часа тази вечер в къщата й в Бърмъндси. А утре следобед, ако всичко върви по план, ще разговарям с Били. Осведомих се от Баркли, че Джими не възнамерява да го посещава тогава, така че позвъних в болницата. Чакам психиатърът на Били да ми се обади за потвърждение.

– Мислиш, че ще ти позволят да го разпиташ?

– Да, разбира се, разговорът ще е под техен надзор. Интересува ги да видят колко бистър е умът му, когато приказва с мен. Отново си пие лекарствата и има голямо подобрение, но пак разправя историята за удушеното дете. Ако психиатричният екип е на едно мнение, утре ще го посетя в охраняваното отделение.

– Ами чудесно. Добре е нещата да вървят напред. Бог е свидетел, че ни е нужен пробив, та макар и по отношение на смърт, която не ни плащат да разследваме.

– В дъното на историята на Били може изобщо да няма никаква смърт – посочи Страйк, – но това ще ме преследва вечно, ако не го проучим. Ще ти съобщя как е минало с Дела.

Робин му пожела успех, сбогува се с него и приключи разговора, но продължи да лежи върху неоправеното легло. След няколко секунди промълви на глас:

– Блан дьо блан.

Отново изпита усещането за размърдващ се погребан спомен, навяващ унило настроение. Къде беше срещала тази фраза в момент, когато се бе чувствала нещастна?

– Блан дьо блан – повтори и се надигна от леглото. – Блан дьо... Ох!

Стъпила бе с босия си крак на нещо малко и много остро. Наведе се и вдигна от пода диамантена обица, отделена от обкова си.

Отначало само я гледаше с непроменен пулс. Обицата не беше нейна. Тя не притежаваше диамантени обици. Питаше се как така не я бе настъпила, когато си легна до спящия Матю в ранните часове на сутринта. Може би просто не я бе нацелила или по-вероятно обицата се бе намирала в леглото и Робин я бе изтърсила при махането на чаршафа.

Разбира се, имаше много диамантени обици на света. Но си оставаше фактът, че онези, към които вниманието на Робин бе привлечено в най-близко минало, бяха на Сара Шадлок. Сара ги беше носила при случая, когато с Матю за последно им гостуваха на вечеря, онзи път, когато Том се бе нахвърлил срещу Матю с неочаквана злост.

Стори й се, че много дълго време разглежда диаманта в ръката си, но всъщност не бе изтекла повече от минута. После тя внимателно постави обицата на нощното шкафче, взе телефона си, влезе в „Настройки“, махна идентификацията си, после се обади на Том.