Убийството на Линда [bg]

Имаше и две сведения в подкрепа на версията, че Монсон е посетил поне едно заведение във Векшо. Барманът, който му сервирал голяма бира в дванайсет и половина и още една половин час по-късно, го познавал отпреди и този път му направило впечатление, че Монсон е дошъл без женска компания и му изглеждал „подплашен и сгазил лука“. Левин бе въздъхнал два пъти и после бе вписал сведенията в хронологичния списък. Следващият свидетел пък твърдеше, че е видял Монсон в друго заведение близо до първото някъде между един и два през нощта. Понеже разпознал Монсон от снимките във вестниците, „съм сто процента сигурен, че беше той“. Тогава Левин въздъхна пак.

В 2,15 ставаше още по-хубаво. Тогава Монсон се обажда на стария телефонен номер на Лота Ериксон от мобилния си телефон някъде от централната част на Векшо. Понеже Левин лично се бе срещнал и разпитал свидетелката и бе видял разпечатката от мобилния оператор, нямаше нужда да въздиша дори един-единствен път.

Точно след три през нощта убиецът се появява пред сградата, където живее майката на Линда — според анализа на разследващите. Автомобилът на Линда стои паркиран на улицата и извършителят сигурно го разпознава. Под порива на внезапен импулс Монсон влиза в сградата с надеждата да срещне Линда. Електронната брава е развалена от няколко дни.

После — по същите причини, поради които е сгрешил телефонния номер — убиецът звъни на вратата на апартамента на последния етаж, където майката на Линда не живее отдавна. Щом кучетата започват да лаят, той веднага се спуска по стълбите. Внимателно проверява имената срещу номерата на жилищата на домофонната уредба. Открива „Л. Ериксон“ — с правилните инициали и правопис на фамилията, — решава отново да си опита късмета, звъни на вратата и току-що прибралата се Линда го пуска в жилището.

Последното бяха само спекулации, но понеже авторът им беше именно Левин, той не се затрудняваше да им повярва. Дори напротив. Неговите догадки му даваха база за още заключения, отбелязани в хронологичната таблица като бележки: Монсон не е посещавал майката на Линда, откакто преди три години е сменила жилището си; тя изобщо не го е осведомила за това; Линда също не му е казала; посещението у Линда е било плод на спонтанно хрумване, не е било планирано предварително.

Между три и петнайсет и пет сутринта Монсон е бил на местопрестъплението заедно с жертвата. Към пет е скочил през прозореца на спалнята и най-вероятно се е прибрал пеша в жилището си още в пет и половина.

После е опаковал най-необходимото в спортен сак и е решил да напусне Векшо. Причина за решението му — неизвестна. Наистина — имал е билети за концерта на „Юлене Тидер“ същата вечер, но от момента на закупуването им са се случили доста неща. Дали не се е опитал да избяга? Да си осигури алиби. За целта обаче автобусът за Калмар не му върши работа.