![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— По-нататък всичко ви се губи — повтори Ана Холт.
— Като черно петно — обясни Бенгт Монсон.
— Кой е следващият ви спомен? — поинтересува се Холт.
Монсон си спомнял, че се е срещнал със своя стара приятелка и ходил в дома й. Тя работела в Калмар. Правили секс през деня, а вечерта отишли на концерт на „Юлене Тидер“. Това си го спомнял. Още преди Мидсомар се сдобил с билети чрез лични връзки на служебното място.
След концерта обаче всичко му се губело. Спомнял си, че непрекъснато изпитвал необяснимо силен страх. И си тръгнал от концерта. Оставил приятелката си и се прибрал в апартамента си във Векшо. Някак си му останало в ума, че е пътувал от Калмар до Векшо с автобус. Черна дупка, силен страх, отново вкъщи. Неясно кога, но трябва да било през деня, защото навън имало хора.
— През деня в събота сте се прибрали — обобщи Холт.
— Щом казвате — сви рамене Монсон. — Всичко ми се струва като черна дупка.
— Озадачава ли те нещо, Ана? — попита Ана Холт, обръщайки се към колежката си.
— Значи, спомняте си, че нищо не си спомняте? — кисело попита Ана Сандберг.
— Да — потвърди Монсон и погледна Сандберг, все едно чак сега забелязва присъствието й.
— Но си спомняте ясно, че част от спомените ви се губят?
— Да. Всичко потъва в черна дупка.
— Между четири сутринта срещу петък и обяд на същия ден всичките ви спомени са потънали в черна дупка?
— Да, Точно така. За мен е напълно необяснимо.
— То звучи напълно необяснимо — съгласи се Ана Сандберг. — За пръв път чувам някой да говори за бяло петно в спомените си с толкова точно определени граници. Странно е, че си го спомняте толкова ясно. Тоест спомняте си точно кое не си спомняте, и то точно във времевия отрязък, когато удушавате и изнасилвате Линда.
— Нали не вярвате, че бих ви излъгал за такова нещо? — прекъсна я Монсон.
— Нямате смелостта да си признаете — сви рамене Ана Сандберг. — Просто сте прекалено безхарактерен. Да ви съжали човек.
— Онази черна дупка — намеси се Ана Холт, за да отклони темата. — Ще се опитате ли да я опишете? Как точно изглеждаше?
Като обикновена дупка. Вдъхвала му силен ужас, без да разбира защо.
— Явно докато сте потънали в тази дупка, са се случили ужасни неща — установи Ана Сандберг. — Ще се опитате ли да се измъкнете от нея?
— В какъв смисъл?
— Да разкажете какво сте правили вътре. Докато сте били там — уточни тя.
— Не знам какво съм правил. Просто се озовах там. Въпреки че разпитът продължи през целия ден, не напреднаха нито крачка. Накрая Монсон сам пожела да разкаже някои неща. Важни неща. Било важно да размислят над тях. Първо, не е убил Линда. Двамата са правили секс. Доброволно. Не я е наранявал по никакъв начин.
— Откъде знаете? — прекъсна го Ана Сандберг. — Нали не си спомняте нищо?
Монсон просто го знаел, макар този отрязък да му се губи. Не би направил подобно нещо. И през ум не би му минало.
— Помислете си пак — предложи Холт и прекрати разпита.
— Успяхме да го върнем към случилото се в апартамента, към дивана и секса с Линда — обобщи Ана Сандберг, а в очите й се четеше същата жажда за кръв, каквато изпитваше през цялото време.
— Да — Ана Холт сви рамене. — Но той не разказва това на нас.
— Боя се, че не схващам.
— Няма да успеем да изкопчим повече от него — поклати глава Ана Холт. — Той иска просто да ни пробута версията за черната дупка.
— Все пак признава, че не си спомня.
— Не е толкова глупав. Запознал се е подробно с веществените доказателства, открити от екипа на Еноксон. Адвокатът му се е погрижил за това.
— Питам се друго: защо не се опитва да ни убеди, че например сексуалните им игри са излезли извън контрол?
— Най-простото обяснение е, че адвокатът му най-категорично го е предупредил да не го прави.
92
През предпоследната нощ във Векшо Ян Левин сънува онова лято, когато татко му го научи да кара колело. Лятото, когато му купиха първия му истински велосипед: червен „Крешент Валиант“. През същото това лято татко му почина от рак.
Когато се събуди, влезе в банята и отвори широко прозореца, за да успее да си поеме въздух. Навън валеше. Тих дъждец, сипещ се от тъмните облаци. Беше застудяло.