Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще ви бъда благодарен.
На излизане Холт поиска мнението на надзирателя.
— Как е Монсон в действителност?
— Какво си направила с него? — усмихна се широко надзирателят. — Преди малко тръгна към кенефа и залиташе на всяка крачка. Докато го хвана, беше паднал.
— И как ти се струва това?
— По-сполучливо изпълнение не съм виждал. Изглеждаше като същински смъртник. Направо заслужи „Оскар“ за главна мъжка роля.
Следобед, когато стана време да се прибира към хотела, Ана Холт откри лист на таблото, който нямаше никаква връзка с нейното разследване: страница от протокола за разпита на журналистката, която обвини колегата Бекстрьом в сексуален тормоз.
Колегата от Векшо, който бе провел разпита с нея, явно не беше вчерашен. Например очевидно знаеше каква тежест има пред прокурори и съдилища разликата между небрежно или просто оскъдно облекло и голотата, която е свързана със сексуални или оскърбително порочни намерения.
— Видяхте ли дали имаше ерекция, когато си свали хавлията? — беше я попитал ръководителят на разпита.
Потърпевшата не се ангажираше с категоричен отговор. Не се вгледала внимателно. Развикала му се да се държи нормално.
— Все нещо трябва да сте видели — беше настоял разпитващият, защото явно знаеше, че точно това е много важно, ако иска да се провре през игленото ухо, което води към кулоарите на съда.
— Изглеждаше като съвсем обикновен кренвирш — бе обяснила потърпевшата и бе уточнила: — Озлобен кренвирш.
„Браво на Бекстрьом“ — помисли си Ана Холт, смачка листа и го изхвърли в коша, предназначен за хартиени отпадъци, които да минат през шредера.
— Така му се пада — изкикоти се Матей по свойствения си безжалостен начин, когато с Холт обсъждаха случилото се през изминалата седмица.
— Да — въздъхна Холт. — Понякога се питам какво не ми е наред. Всъщност го съжалих. Само си представи, Лиса. Стана ми мъчно за него.
— Има лек срещу болестта ти, Ана. — Матей я изгледа строго. — Ако искаш, пак ще залепя листа. Подадеш ли им върха на пръста си, ще налапат цялата ти ръка.
— Но не и Юхансон — отбеляза Холт, кой знае защо.
— Не и моят Ларш Мартин — съгласи се Матей.
89
Ян Левин сънува всяка нощ. Почти всяка нощ сънува онова лято преди близо петдесет години, когато му купиха първото му истинско колело и баща му го научи да го кара. Но не сънуваше самия велосипед, червения „Крешент Валиант“, а лятото и деня, в който баща му неочаквано се оказа принуден да се върне в града.
Баща му не взе автобуса, а дядото на Левин дойде да го вземе с колата. Татко изглеждаше изморен.
— Ще се видим съвсем скоро — каза той и разроши косата му, но този път нещата не се върнаха към нормалния си ход.
После и дядо разроши косата му, а това беше странно, защото Левин не помнеше дядо му някога да го е правил.
— Вече ти отговаряш за къщата, Ян. Ти ще си мъжът в къщата и ще се грижиш за мама, докато татко го няма — поръча дядо му.
— Обещавам.
90
Лято без край. Местност с безброй езера — като звездите на нощния скандинавски небосклон. В неделя Ана Холт и Лиса Матей приготвиха кошница с храна, за да заредят батериите за следващата работна седмица.
Ана Холт се постара да навакса занемарените си тренировки. Щом си облече спортния екип, веднага направи няколко упражнения за разтягане и обиколи езерото бегом. Върна се след час, изхлузи маратонките си, преплува езерото в стил кроул и се върна. После направи двеста коремни преси и също толкова лицеви опори. Накрая направи упражнения за разтягане и за дишане. Лицето й бе пламнало в двайсет и пет градусовата жега.
Лиса Матей пък полегна на сянка с една от любимите си детски книги — „Емил и детективите“ от Ерих Кестнер. В съзнанието й най-дълготраен отпечатък беше оставил откъсът, в който малкият Емил, с помощта на веществено доказателство — дупчицата от карфицата, минала през шестте откраднати банкноти, — разобличава злосторника. Благодарение на тази своя съобразителност в класацията й Емил излизаше дори пред гениалния детектив Тюре Свентон и неговия по-скоро интуитивен разследващ подход, пример за който са най-вече наблюденията му на островърхите обувки на Виле Невестулката и основаните върху тях изводи за характера на притежателя им. Още от малка Лиса Матей предпочиташе по-веществения подход.