Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийството на Линда [bg]
Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийството на Линда [bg]

Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:

Пропит с ирония, достигаща до сарказъм, романът започва с едно на пръв поглед „обикновено“ убийство: съвсем млада жена, курсантка в Полицейската академия, е намерена мъртва в апартамента на майка си в шведския град Векшо. За да оглави разследването, от Стокхолм пристига комисар Еверт Бекстрьом заедно със специално подбрания си екип. Използвайки познанията си за системата, Першон ни разкрива отблизо прийомите на комисаря и разбулва грозната истина за бездействието и цинизма, с които служителят на реда посреща задълженията си. Въпросът кой и защо е убил Линда неизбежно поставя на дневен ред ефикасността на разследващите, хвърля светлина върху тяхното чувство за дълг и професионална преценка, която, уви, често се влияе от стремеж към надмощие и реваншизъм. За щастие, будният ум и отличният полицейски нюх на Ана Холт и Лиса Матей, които поемат разследването след провала на Бекстрьом, ни вдъхват надежда в тържеството на професионалния и човешкия морал над бездушието и егоизма. Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Лейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори.
1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190
Перейти на страницу:

„Какво търся тук? — помисли си той. — Време е да се прибирам.“

93

В средата на седмицата Ян Левин и Ева Сванстрьом си тръгнаха. Бяха дали своя принос и вече не бяха нужни. Поне не във Векшо. Докато пътуваха към Стокхолм, Левин събира смелост да предложи на Ева най-сетне да уредят отношенията си: той да се разведе с жена си, а тя — с мъжа си. И да се пренесат да живеят заедно. Да започнат да градят съвместно бъдеще. Струваше му се крайно време да вземе решение, защото животът му вървеше към своя край.

Но така и не повдигна въпроса. И по-добре — предвид онова, което се въртеше в главата на Ева Сванстрьом. Тя възнамеряваше, още със завръщането си в Стокхолм, да предприеме сериозен опит да спаси брака си и да благодари на Левин за връзката им. Наистина двамата я бяха поддържали много години, но дните с него си бяха направо непоносими. „Как се обяснява такова нещо? — размишляваше тя. — Когато сърцето спира да бие и в гърдите остава само черна дупка, където дори не смееш да погледнеш. А камо ли да изкажеш на глас какво има там.“

Никакви спомени преди да тръгне на училище. Отказваше да говори за майка си. Колкото до осиновителя си — не смяташе, че си заслужава дори да се изпикае на гроба му. Спомняше си ясно черната дупка. Беше непоклатим в убеждението си, че не е наранил Линда. Не можел да понесе дори самата мисъл да й посегне и затова изключваше да го е направил.

Проведоха още шест разпита. На последните четири присъства и прокурор. Веднъж заподозреният се оказа обграден от три жени, които се редуваха да говорят с него: Катарина Вибум, Ана Холт и Ана Сандберг.

— Три срещу един — обобщи Монсон, макар саркастичната му усмивка да изглеждаше доста пресилена.

— Мислехме, че предпочитате да общувате с жени, Бенгт — отбеляза Катарина Вибум. — Колкото повече, толкова по-добре. Поне така предположихме.

Остана черната дупка. В този едночасов отрязък — според веществените доказателства — той бе изнасилил, измъчвал и удушил Линда Валин. Автомобилът, откраднат от Монсон след час, за да остави всичко зад гърба си, представляваше по-незначителна улика от правна гледна точка.

— Черна дупка — обобщи ръководителката на разпита Ана Холт.

— Плюс около сто и двайсет процентови веществени доказателства — допълни Катарина Вибум.

— Да беше поне отричал всичко. Или поне да се бе опитал да ни убеди, че сексуалните им игри са предизвикали злополука — въздъхна Холт. „Няма пълно щастие“, помисли си тя.

В петък следобед на пети септември Кнютсон и Торѐн напуснаха Векшо. Други жертви на убийства чакаха на опашка за вниманието им. Налагаше се да се погрижат и за купчините бумаги върху бюрата в Стокхолм. Понеже и двамата бяха учтиви и благовъзпитани, отбиха се да се сбогуват с комисар Бенгт Улсон.

— Благодарим за възможността да поработим тук — каза Кнютсон.

— В най-лошия случай ще се видим пак — включи се и Торѐн. — Разбираш какво имам предвид, Бенгт — додаде извинително той.

— Разбирам много добре — усмихна се Улсон. — Без вас щяхме да разрешим случая по-трудно. Но, естествено, рано или късно щяхме да заловим убиеца с помощта на ДНК профила му.

— Без нас Улсон и Монсон щяха да се преместят под един покрив — философстваше Кнютсон в колата на път за Стокхолм.

— И да живеят щастливо до края на дните си — съгласи се Торѐн.

— Питам се какво ще стане с Бекстрьом.

— Той винаги се измъква.

94

В петък, дванайсети септември, Ана Холт и Лиса Матей си тръгнаха от Векшо за Стокхолм. Холт възнамеряваше да поднови служебните си задължения в Националното координационно бюро в Главната дирекция. Юхансон вече се беше опитал да я примами към себе си, размахвайки съблазнителната новосъздадена длъжност „щаб-интендант и Юхансонов приближен“. Понеже Холт определено не копнееше за безконечните му истории, тя отказа: категорично и възможно най-дружелюбно. Юхансон реагира точно според очакванията й. В продължение на няколко дни се цупи като дете, но още през следващата седмица му мина и той започна да я поздравява с почти демонстративна приветливост, когато се случеше да се срещнат в коридора.

„Като дете е — мислеше си Холт. — Питам се каква ли ще е следващата му приумица.“

Лиса Матей възнамеряваше да излезе в отпуск, за да завърши следването си в Стокхолмския университет. Надяваше се да приключи в края на годината — тогава изтичаше академичният й отпуск. Същевременно изпитваше съмнения. Всеки разрешен научен проблем генерираше незабавно два нови, обикновено още по-вълнуващи от предходния, и единствената конкурентоспособна алтернатива беше позицията, която Ана Холт отказа да заеме и която Юхансон никога не би предложил на Матей.

1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)