Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Линда сама казала на майка си, че се е виждала с Бенгт Монсон. Случило се около година по-късно. Тогава Линда се пренесла в дома на „обожествявания си баща“ и двете с майка й се намирали в доста обтегнати отношения. Линда изпуснала репликата по време на поредния им скандал. Не казала, че е спала с Монсон, а само че са се виждали. Майка й обаче се досетила за другото. На следващия ден Линда й се обадила да й поиска извинение: казала го, понеже била ядосана, не го мислела на сериозно. Лота се опитала да забрави за случката. Днес обаче съжаляваше горчиво, че не е отишла да го убие в дома му.
— Вината за случилото се е моя — тя прикова празен поглед пред себе си и кимна, за да потвърди думите си.
Ана Сандберг се надвеси над масата, хвана ръцете на Лота Ериксон и ги стисна, за да привлече вниманието й.
— Чуй ме, Лота. Ще ме изслушаш ли?
— Да.
— Добре. — Ана Сандберг задържа погледа й. — Това, което каза, е глупаво. Все едно да твърдиш, че Линда е виновна, задето Монсон я е убил. Чуваш ли какво ти говоря?
— Да, чувам те. Чувам те — повтори Лота Ериксон, когато Сандберг я стисна по-силно.
— Бенгт Монсон уби Линда. Виновен за смъртта й е единствено той. Само той и никой друг. Ти и Линда сте негови жертви.
— Слушам те.
— Добре. Опитай се и да ме разбереш. Защото това е истината за случилото се.
После Ана Сандберг и колежката й се върнаха в управлението. Нито едната не се чувстваше добре, но в сравнение със състоянието на Лота Ериксон, двете направо цъфтяха.
— Мога да убия този изрод — процеди Ана Сандберг, докато влизаха в гаража.
— Само кажи, ако ти е нужна помощ.
Кнютсон и Торѐн продължиха безрезултатното издирване на дневника и на подобни източници за личността на жертвата. Отново разпитаха приятелките й и все пак успяха да се сдобият с някаква основа за размисъл. Накрая посетиха и баща й в голямото му имение и постигнаха същия успех като колегите си, които по-рано го бяха разпитвали за същото.
Хенинг Валин заяви, че не знае нищо за никакъв дневник, но е размишлявал по въпроса — и как иначе, щом полицията непрекъснато дудне за този дневник — и може да им предложи единствено собствените си размисли.
— Ако обичате — помоли Кнютсон.
В света на Хенинг Валин дневникът бил най-съкровеното в живота на човека. Особено когато става дума за млад човек, а още повече — когато се касае за младо момиче на възрастта на дъщеря му. Ако изобщо си е водила дневник, в него сигурно е водила непрекъснато диалог, какъвто всеки разсъждаващ и емоционален човек води със себе си за живота си, чувствата си, съвестта си. На дневника си е доверявала най-интимните си тайни с намерението те да останат само нейни.
— Разбирате ли какво ви казвам? — попита Валин и изгледа последователно Кнютсон и Торѐн.
— Аз — да — потвърди Кнютсон.
— И аз — потвърди Торѐн.
— Чудесно. А сега моля да ме извините, господа.
— Питам се дали го е изхвърлил, или просто го е скрил — каза Торѐн, докато пътуваха към управлението.
— При всички случаи го е прочел — отвърна Кнютсон.
— За да провери дали вътре не пише нещо, което да уличи убиеца.
— И след като не е открил нищо, най-вероятно го е изхвърлил. Или по-скоро го е изгорил.
— Да, може да го е изгорил. Не ми прилича на човек, който просто така изхвърля вещи. Аз обаче предполагам, че е скрил дневника.
— Защо?
— Защото не ми прилича на човек, който просто така изхвърля вещи. Но, разбира се…
— … никога не можем да бъдем сигурни — съгласи се Кнютсон.
88
Петият разпит, който Ана Холт проведе с Бенгт Монсон, продължи почти цял ден. И този път Лиса Матей присъства на разпита, без да си отвори устата. Само седеше, слушаше с блага усмивка и кротък поглед. Както обикновено, Холт започна с тема, различна от очакванията на Монсон. Искаше да заглади впечатлението от вчерашния разговор, а и вече не бързаше толкова. Нека му предостави целия уикенд да размишлява на спокойствие над отношенията си с Линда Валин.
— Разкажете ми за себе си, Бенгт — подхвана Холт, наведе се напред, подпря лакти, усмихна се и кимна, за да заяви интерес.
— За себе си? — изненада се Монсон. — Какво общо има моята личност?