Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— За детството си — поясни Холт.
— В смисъл?
— Започнете от самото начало. Разкажете ми за първите си детски спомени.
Първите му спомени били свързани с първия учебен ден. Преди това не си спомнял нищо. Майка му и роднините често му разказвали какъв е бил като по-малък, но в главата му имало бяло петно.
— Нямам представа каква е причината, но е точно така — сви рамене Монсон.
След тръгването си на училище вече помнел повече неща, но в тях нямало нищо необикновено. Част от спомените му били хубави и безинтересни, други — лоши. За тях предпочитал да не говори. Пък и не разбирал какво целят с този въпрос. Какво общо имат детските му спомени с настоящия случай?
Не желаел да обсъжда родителите си. Били починали преди много години, а нямал намерение да се впуска в обяснения за случилото се между него и тях. Монсон имал само един родител, майка си. Не знаел кой е истинският му баща и в доста ранна възраст осъзнал колко безсмислено е да разпитва майка си за него. Освен това не желаел да говори за осиновителя си, защото с цената на много усилия успял да го изличи от съзнанието си.
— Не посещавате ли гробовете им? — попита Холт.
— Имате предвид, гроба на майка ми? — поправи я Монсон.
— Да.
— Никога.
А гроба на осиновителя му?
— За да се облекча? — попита Монсон и се усмихна иронично.
— Какво имате предвид?
— Да се изпикая на надгробния му камък — обясни Монсон.
— Кажете защо би ви хрумнало да направите подобно нещо. Толкова злини ли ви е сторил?
Монсон нямал намерение да споделя подробности от личния си живот — нито пред Холт, нито пред когото и да било.
— Недейте така. Може да ви помогна.
И как точно ще му помогне Холт в проблемите му с осиновителя му? Та той е вече мъртъв. Какво ще му направи Холт? Ще го тикне зад решетките? Да, тя и колегите й могат да разкъсат него, живия, на парчета, това му е пределно ясно, но те нямат власт над мъртвите, нали?
Ана Холт направи три опита. Пробва да стигне до него с различен подход. И без да бърза. Резултатът беше един и същ. Той или не си спомняше, или отказваше да сподели каквото си спомня.
— Като ви слушам, оставам с впечатлението, че искате да ми разкажете нещо за родителите си и по-специално за осиновителя си. Предлагам да размислите — кимна Холт.
— И така, какво разбрахме? — попита Холт колежката си, след като върнаха Монсон в килията му.
— Той те използва, за да изпробва доколко ще мине версията, която смята да поднесе на други — отвърна Матей.
Откъде е толкова сигурна Матей? Още след първия въпрос на Холт и последвалия отговор на Монсон, Матей разбрала как ще отговори той три часа по-късно на последния за деня въпрос.
— Радвам се да го чуя — отбеляза Ана Холт. — В такъв случай занапред ще разговарям само с теб.
— На твое място бих се почувствала поласкана.
Защо още отсега да рискува да опровергаеш версията му? По-добре да я запази за белите престилки. Те няма да си направят труда да обикалят и разпитват хората, с които е бил, докато се е случило определено събитие, за да проверят достоверността на думите му.
— Не го ли изкарваш по-хитър, отколкото е?
— Той не е особено хитър, но знае точно как да измами една жена; как да продаде стоката си на мнителен клиент. Това е най-силната му страна.
— А аз съм само една обикновена кифла — усмихна се Холт.
— Не и за Бенгт Монсон — Матей поклати русата си глава. — За него си умна кифла. Умна и опасна.
— Но въпреки това той смята, че ще се озове между краката ми.
— Не говори така, Ана — въздъхна Матей. — Прекалено висока топка си. Според мен той вътрешно е напълно убеден, че накрая ще успее да те повали по гръб. И то съвсем буквално.
— Така, значи — мрачно кимна Холг.
— И защо да си мисли друго?
Следобед Бенгт Монсон поиска от персонала да извикат Ана Холт. Искал да говори с нея. Било важно. Петнайсет минути по-късно тя вече се намираше в килията му. Монсон се оплака, че се чувства много зле. И нямал представа каква е причината. Неочаквано го връхлетяла ужасна тревога и сам не знаел какво се случва в главата му. Тръгнал към тоалетната малко преди идването на Холт и така му се завило свят, че паднал.
— Ще се погрижа да ви прегледа лекар — обеща Холг.