Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Лейди Емилия беше доста по-възрастна от брат си и заемаше значително място в сериозния свят като авторка на някой от споменатите по-преди възхитителни трактати, както и на много химни и религиозни стихове. Тя беше зряла мома с твърде вяли склонности към женитба, тъй като хората от черната раса ангажираха почти всичките й чувства. Струва ми се, на нея дължим това прекрасно стихотворение:
И тъй нататък.
Тя се намираше в писмовна връзка с джентълмени със свещенически сан в повечето от нашите източно и западноиндийски владения и бе тайно привързана към преподобния Сайлъс Хорнблоуър, когото бяха татуирали в един от островите на Южните морета.
Колкото се отнася до лейди Джейн, върху която, както вече казахме, бяха съсредоточени чувствата на мистър Пит Кроли, тя беше кротка, тиха, свенлива и лесно поруменяваше. Въпреки позорното поведение на брат си тя плачеше за него и много се срамуваше, че все още продължава да го обича. Дори и сега имаше обичай да му изпраща малки, набързо и тайно написани бележчици, които скритом пускаше в пощата. Единствената страшната тайна, която тежеше на съвестта й, беше, че тя и старата икономка веднъж отидоха скришом да посетят Саутдаун в стаите му в хотел «Олбани» и го завариха — о, милия пропаднал нехранимайко! — да пуши пура, с бутилка ликьор пред него. Тя се възхищаваше от сестра си, обожаваше майка си и смяташе, че след онзи сбъркал пътя си ангел, Саутдаун, мистър Кроли е най-приятният и най-образованият от всички мъже. Нейната сестра и мамичка, които бяха дами с превъзходни качества, я направляваха във всяко отношение и гледаха на нея с онова мило съжаление, което този вид дами с превъзходни качества винаги раздават така щедро. Нейната мамичка й поръчваше роклите, книгите, шапките и идеите. Караха я да взема уроци по езда, по пиано или да се занимава с друго някое телесно упражнение, в зависимост от това кое лейди Саутдаун считаше за необходимо. И нейно сиятелство би държала дъщеря си в детски престилки до двадесет и шестата й година, на каквато възраст се намираше в настоящия момент, само ако те не бяха изхвърлени от употреба, когато лейди Джейн бе представена на кралица Шарлота.
Когато най-напред тези дами дойдоха в къщата си в Брайтън, мистър Кроли правеше посещенията си единствено на тях, като се задоволяваше да оставя визитната си картичка в дома на леля си и скромно запитваше мистър Баулс или помощник-лакея относно здравословното състояние на болната. Когато срещна мис Бригс да се връща вкъщи от библиотеката с товар романи под мишница, мистър Кроли поруменя по твърде необичаен за него начин и пристъпи напред да се ръкува с компаньонката на мис Кроли. Той представи мис Бригс на дамата, с която в момента се разхождаше — лейди Джейн Шийпшанкс, като каза:
— Лейди Джейн, позволете ми да ви представя на най-добрата приятелка и най-нежната компаньонка на леля ми, мис Бригс, която вие познавате в нейното друго качество, като авторка на хубавите «Песни на сърцето», към които имате такава слабост.
Лейди Джейн също поруменя, като протегна любезно малката си ръка към мис Бригс и каза нещо много любезно и несвързано относно мамичка и във връзка с намерението си да посети мис Кроли, както и за това, че се радвала да бъде представена на приятелите и роднините на мистър Кроли. С кротките си като на гълъб очи тя кимна за сбогом на мис Бригс, когато се разделяха, а мистър Кроли я дари с дълбок дворцов поклон, какъвто имаше обичай да прави пред нейно величество графинята на Пъмпърникъл, когато беше аташе при тамошния двор.
Ах, този хитър дипломат и последовател на приличния на Макиавели Бинки! Той беше дал на лейди Джейн онова копие от ранните стихове на клетата Бригс, за което си бе спомнил, че е виждал в Куинс Кроли и на което имаше посвещение от поетесата на покойната съпруга на баща му. Той взе със себе си книгата в Брайтън, като я чете в саутхамптънската пощенска кола и лично подчертаваше тук-там с молива си, преди да я подари на нежната лейди Джейн. Той беше също така този, който разкри пред лейди Саутдаун големите преимущества, които можеха да произлязат от една близост между нейното семейство и мис Кроли — преимущества както материални, така и духовни — каза той, — тъй като мис Кроли сега била съвсем самичка. Ужасният разгулен живот и недостойната връзка на брат му Родън бяха охладили чувствата й към този порочен млад човек; а скъперничеството и породената от алчност тирания на мисис Бют Кроли бяха накарали старата дама да въстане срещу прекалено големите изисквания на тези членове на рода им. И макар че през целия си живот той се въздържал да не се сприятелява с мис Кроли, като може би прекалено много бил държал на гордостта си, сега смятал, че трябвало да се употребят всички подобаващи средства, както, за да се спаси душата й от погибел, така и за да осигури богатството й за себе си като глава на семейство Кроли.