Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
Настъпи тежко мълчание. Тирики и Микаел гледаха с широко отворени очи, хванали се за ръка, слушаха — и не разбираха. Рейота стоеше все така, стиснал главата си с ръце, а Домарис беше неподвижна като мраморна статуя.
Най-сетне, бледа като смъртник, тя успя да раздвижи пресъхналите си устни.
— Това… не е всичко, нали?
Раджаста кимна тъжно.
— Не, не е. По нашите предвиждания след десетица години катастрофата ще засегне и Атлантида: Земетресенията се разраства постоянно — и никой не може да знае дали няма да унищожат и целия свят, мястото, на което сега стоим, скоро няма да съществува — а ние не знаем и друго — дали ще остане място, където да се подслоним! Но аз не вярвам, че ще се стигне дотам! Животът човешки е нещо незначително, погледнат отделно — и все пак е съществена част от творението. Ако хората трябва да оживеят, те ще оживеят, дори да се наложи да развият хриле като на рибите, за на плуват в морските дълбини, или да им поникнат криле и да летят с птиците, докато водите се оттеглят. Тези, които са посели семената на собствената си гибел, ще загинат, колкото и да са хитроумни и решени да се спасят… Но за да не се зароди нова гибелна карма, тайното познание, което се съхранява от служителите на Храма, не бива да загине.
— Но ако това, което казваш, е истина, как да спасим мистериите? — прошепна Рейота.
Раджаста го погледна, после се обърна към Микаел.
— Мисля, че някои части на света няма да бъдат засегнати от ужаса — каза той след малко. — Там ще се издигнат нови храмове, където трябва да бъде отнесена и съхранявана Истината. Мъдростта на нашия свят може да бъде разпиляна по четирите краища на света и да изчезне в продължение на векове — важното е, че някога ще се появи отново. Ти си призван да основеш един от тези храмове, Микаел.
Микаел трепна.
— Аз? Но аз съм… най-обикновено момче!
— Сине на Ахтарат — каза строго Раджаста, — обикновено е забранено на човека да познава съдбата си, за да не разчита само на божествената сила и да откаже да развива собствените си възможности… но сега се налага ти да узнаеш бъдещето си и да се готвиш за него! Рейота ще ти помогне; нему бе отказано висшето познание, но синовете на неговата плът н душа ще наследят Силата на Ахтарат.
Микаел сведе очи към жилавите си ръце с дълги пръсти — и Деорис неволно си спомни едни други ръце — обезобразени, измъчени, изкривени. Момчето отметна глава и срещна смело погледа на стария жрец.
— Тогава, отче — каза тон спокойно, — ние двамата трябва да се оженим колкото е възможно по-скоро! — и хвана Тирики за ръка.
Раджаста се загледа замислено в дъщерята на Риведа.
— Да бъде — каза той най-сетне. — Помня старото пророчество, макар че го чух, когато бях съвсем млад: „Ще се роди дете от древен род, който ще се е издигнал високо и после ще е рухнал в низините; това дете ще стане основоположник на нова кръвна линия: и кралете от тази кръв ще се сражават със злото, събудено от техните праотци — докато го унищожат навеки.“ Вие сте много млади… — той отново погледна детското личице на Тирики, кимна и додаде: — Но новият свят също ще бъде млад Така е добре; това също е карма.
Трепереща с цялото си тяло, Тирики се осмели да попита:
— Само жреците ли ще се спасят?
— Разбира се, че не — каза Раджаста с кротък упрек. — Дори и не, жреците, нямаме право да решаваме кой ще оцелее и кой ще загине. Простолюдието ще бъде предупредено за опасността, ще обясним на хората накъде да се отправят и ще им помагаме, колкото можем — но не можем да ги задължим да ни последват, както ще задължим родените в кастата на жреците. Сигурно ще се намерят хора, които ще решат да се спасяват сами, които ще разчитат на високите планини и пещерите, и ще са убедени, че ще се справят по-добре от нас. Казах вече, тези, които ще загинат, ще са носели семената на собствената си гибел.
— Струва ми се, че разбирам — проговори тихо Деорис, — но защо не каза нищо на Домарис?
— Тя знае достатъчно — отвърна Раджаста. — Вече е застанала пред отворената врата, откъдето може да се вижда отвъд границите на един човешки живот. — Той протегна ръка към стоящите пред него хора. — Ще дойдат други времена… — гласът му се промени и всяка дума отекваше пророчески в притихналия свят. — Виждам всички нас, разпилени във времето — но ние ще се срещнем отново. В този свой живот наковахме връзки, които не могат да бъдат разкъсани до края на Времето. Микон, Домарис… Талканон, Риведа — и ти, Тирики, и онази твоя сестра, която си отиде, преди ти да дойдеш на белия свят, Демара — всички само се оттегляме, за да дойдем отново и да продължим нашата история. Ще се променяме — и ще си останем същите. Но не забравяйте — съдбите ни са вплетени в една мрежа, мрежата на мрака, и никога не можем да се освободим напълно от нея. Такъв е законът на кармата.