Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Силата, която той щеше да командва, наброяваше 4 400 души и беше съставена от специални операции, психологически операции и подразделения за граждански въпроси от армията, военновъздушните сили и флота. Най-големият компонент за специални операции и нейна главна атакуваща сили беше 75-ти рейнджърски полк, наречен също Червена сила.
Карл Стайнър коментира:
— Гари Лък свърши изключителна работа с интегрирането на обединените дейности на специалните операции в общия план и сега нямаше да има възможността да ги осъществи. От тази гледна точка трябваше да го съжалявам. От друга страна, повишението му се чакаше отдавна и той щеше да свърши не по-малко изключителна работа като командир на специалните армейски операции и по-късно като командир на XVIII въздушнопреносим корпус в операция ПУСТИННА БУРЯ след по-малко от година.
Преди началния час „X“
Поддържането на оперативна сигурност беше от самото начало извънредно важно за плана. Без нея можехме да забравим за елемента на изненадата. А без изненада със сигурност щеше да има повече жертви и от двете страни. В това отношение се тревожех най-много за разположените в Панама войски. Някои живееха извън базите, други имаха панамски приятелки, някои от семействата имаха прислужници и във всичките ни инсталации работеха панамски работници — много подходяща за провал ситуация.
Една от главните причини да замина рано за Панама бе среща с командирите там, за да решим как най-добре да подготвим войските за операцията, без да нарушим сигурността. И, разбира се, можех да контролирам по-добре дейностите преди часа Х там, отколкото у дома в Браг.
Нямаше съмнение: войските в Панама бяха готови. Всички подразделения поддържаха високо ниво на бойна готовност и можеха да бъдат събрани за два часа. Те бяха засилили обучението си; бяха видели с очите си всяка мишена, която щяха да превземат, и командирите дори бяха подготвили малки „бойни наръчници“ с пълния тактически план за всяка мишена. Но заради сигурността подразделенията под батальонно ниво умишлено не бяха инструктирани. И сега това трябваше да се направи, и то бързо.
След като кацнах във военновъздушната база „Хауърд“ в понеделник вечерта, отидох направо във Форт Клейтън и събрах всичките си командири до батальонно ниво, за да им съобщя, че операцията ще започне в 01,00 ч. на 20-ти декември — след двайсет и четири часа. После решихме да повикаме младите офицери за инструктаж в 20,00 ч. на следващия ден, след което войниците да бъдат инструктирани в 21,00 часа. Това щеше да ни осигури четири часа за подробен инструктаж на ротно ниво, раздаване на муниции и подготовка за придвижване на позициите за атака. Както екипите за граждански въпроси, така и тези за психологически операции (екипирани с портативни високоговорители и предварителни подготвени текстове) бяха вече прикрепени към всички бойни подразделения на ротно ниво.
Ние с генерал Търман имахме една друга голяма грижа — сигурността на законно избраното правителство на Ендара, Форд и Калдерон, които се криеха след побоя над тях през май. Въпреки че „зелените барети“ в Панама ги държаха под око и отговаряха за евентуална спасителна операция (ако се наложеше), истината беше, че Нориега може да ги залови винаги, когато поиска.
Заместник-шефът на мисията Джон Бушнел (посланикът беше в домашен отпуск) разреши този проблем, като покани тримата мъже на вечеря в жилището си във военновъздушната база „Хауърд“ на 19-ти декември, вторник вечер. След вечерята ги отведоха с хеликоптер до Хълма на каменоломната, където бяха информирани за операцията от генерал Търман.
Малко преди полунощ в щаба на Търман бе доведен един панамски съдия, който официално закле Ендара като президент, а Форд и Калдерон като вицепрезиденти. След церемонията те бяха отведени в безопасна къща във Форт Клейтън, където подготвяха речите си, които щяха да изнесат на сутринта след часа X.
Съединените щати незабавно признаха правителството на Ендара.
Няколко наши хора следяха Нориега и имаха доста добра представа за неговото местонахождение през около 80 на сто от цялото време. Това се оказа недостатъчно.
На 19-ти декември, вторник, той прекара по-голямата част от деня в района на Колон. По-късно същия следобед антуражът му напусна Колон и се насочи към Панама Сити — или поне ние мислехме така. Впоследствие научихме, че някъде между Колон и Панама Сити конвоят се разделил на две, като едната половина тръгнала на изток към лагер за почивка близо до международното летище „Торихос-Токумен“, където Нориега се срещнал с една проститутка (срещата била уредена от неговия помощник капитан Гуитан — много лош човек; за него се знаеше, че лично е убил трима души). Другата половина се насочила към Командансия, където човек — двойник на Нориега, излязъл от колата, бил приветстван от почетната стража и после влязъл вътре.