Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ако оставя кесията в дюкяна, онзи ще измисли нещо и ще ми я вземе! Я да си я прибера аз вкъщи!
Затворил дюкяна и скрил кесията в пазвата си. Али го последвал скришом. Зурейк видял, че у съседа му има веселба, и си казал на глас:
— Я да оставя кесията на жена си и ще се върна на веселбата!
Зурейк бил женен за черна неволница и тя му била родила син на име Абдуллах. Бил й обещал да обреже скоро детето и да плати с парите от кесията, а като му дойде времето да го ожени — да даде остатъка за сватбата.
— Защо си се намръщил такъв? — запитала тя.
— Един хитрец май ще ми докара беля на главата! — отговорил Зурейк. — Седем хитрини ми погоди днес, за да ми вземе кесията, но не успя!
— Дай да я пазя, докато дойде време да оженим момчето!
Дал й той кесията, а през това време Али Зайбак се бил скрил, но всичко виждал и чувал.
— Ти пази парите, Умм Абдуллах, пък аз отивам на една сватба! — рекъл Зурейк.
— Полегни си малко да си починеш първо!
Те си полегнали и заспали. А Али се промъкнал скришом вътре, взел кесията, която Зурейк бил оставил до възглавницата си, излязъл и отишъл да погледа сватбата. А Зурейк сънувал, че някаква птица долетяла и му задигнала кесията. Стреснал се ужасен и викнал на жена си:
— Къде е кесията? — надигнала се тя, надзърнала тук-там и не я намерила. — Черен да ти е късметът, Умм Абдуллах! — креснал Зурейк. — Онзи хитрец е задигнал кесията!
— Ама той не е влизал тук, мъжо! — рекла тя.
— За бога, само хитрецът Али я е задигнал! — викнал той. — Но ще го пипна аз!
— Ако не го хванеш, ще заключа портата и ще те оставя да нощуваш в двора! — заканила се тя.
Отишъл Зурейк на сватбата и там зърнал Али Зайбак, който спокойно гледал веселбата. „Ето, този ми взе кесията!“, помислил Зурейк. Затичал се и го изпреварил пред къщата на Данаф. Скрил се в сянката на портата. Всички вътре спели. Като свършила сватбата, Али се появил и почукал.
— Кой чука? — обадил се Зурейк от сянката.
— Аз съм, Али Мисри!
— Донесе ли кесията?
Али помислил, че отзад е Хасан Шуман, и отговорил:
— Донесох я, отвори!
— Няма да ти отворя, докато не я видя! — казал Зурейк. — Хванали сме се на бас с Ахмад и трябва първо да му я покажа!
— Подай си ръката! — рекъл Али.
Зурейк си подал ръката в тъмното така, сякаш се показвала от прозорчето на портата, и Али му подал кесията. Зурейк я взел, тихичко се измъкнал заднишком и се върнал на сватбата. А Али стоял, без никой да му отвори. Той зачукал силно и дружината викнали:
— Така чука само Али Мисри!
Отворил му Шуман и го запитал:
— Донесе ли кесията?
— Стига си се шегувал бе, Шуман! — възкликнал Али. — Нали ти я подадох иззад вратата!
— За бога, не съм я вземал! — възкликнал Шуман. — Сигурно Зурейк си я е взел пак от тебе!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Али Мисри се върнал в къщата на Зурейк, намъкнал се вътре и видял, че жената спи. Упоил я с дъх на омайно биле, облякъл дрехите й, взел детето й на ръце, упоил и него, поогледал се и видял кошница с празнични курабии. По това време дошъл Зурейк и почукал на портата.
— Кой чука? — запитал Али с женски глас.
— Аз съм! — отговорил Зурейк.
— Заклех се да не те пускам, ако не си донесъл кесията!
— Донесох я!
— Дай да видя, преди да ти отворя!
— Спусни отгоре кошницата с въже, аз ще я сложа в нея!
Спуснал Али кошницата и Зурейк сложил кесията в нея. Грабнал я Али, грабнал омаяното дете и се прибрал у дома. Влязъл при дружината, показал им кесията и омаяното дете. Те го поздравили, той ги почерпил с курабийки от кошницата и рекъл:
— Шуман, това дете е синът на Зурейк, скрий го при тебе!
Взел Шуман детето и го скрил. А Али довел един овен, заклал го, дал го на слугата да го попари, увил го в саван и овенът заприличал на мъртвец…
А Зурейк все стоял пред портата. После заудрял по-силно, жена му се събудила и запитала:
— Донесе ли кесията?
— Нали я взе с кошницата! — отвърнал той.
— Нито съм я виждала, нито съм я вземала! — креснала тя.
— Значи Али пак ми я е задигнал! — ядосал се Зурейк.