Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Тя се завъртя в пълен кръг, като зърна някакво движение сред дърветата. Ядрони. Нямаше как да разбере колко са. Поне половин дузина, водени от мимик. Беше невидима за тях заради защитеното си наметало, но те щяха да стесняват кръга, докато не я хванеха или не успееше да се измъкне и да побегне. Наметалото нямаше да ѝ е от голяма полза, ако бъдеше принудена да се движи бързо.
„Идиотка – сгълча се мислено тя, припомняйки си думите на Рена. – Мозъците знаят коя си. Падне ли им удобен случай, ще те нападнат.“
Това, че мозъците я искаха мъртва, си беше нещо като комплимент. Комплимент и кошмар. Между двете Новолуния се беше почувствала в безопасност, но очевидно мимиците не притежаваха непоносимостта към лунната светлина, характерна за господарите им.
„И са по-умни, отколкото си мислехме“, призна пред себе си тя. Този тук я беше направил на глупачка и тя се беше напъхала сама в ноктите му.
Нещо се сгърчи в корема ѝ и тя си спомни, че не е единствената застрашена. Беше напъхала двама в ноктите му и сега трябваше да си помогне сама.
Видя малко сечище и тръгна към него, докато разкопчаваше дълбокия джоб на роклята си. Бръкна вътре и стисна дългата тънка кост, която бе взела от ръката на мисловния демон, преди да заостри върха ѝ, да я покрие със защити и да я облече в злато. Нейният хора жезъл.
Със свободната си ръка бръкна в торбичката на колана си и пръсна зад гърба си шепа защитени клатове.
„Елате, ядронски изчадия – помисли си тя, като разтвори изцяло наметалото си. – Още не сте ме хванали.“
И те дойдоха. Два дървесни демона скочиха от дърветата с ужасяваща бързина.
Но не преди Лийша да успее да нарисува с жезъла си защита за отблъскване на демони. Символът увисна във въздуха, сияейки пред защитеното ѝ зрение, и когато демоните се блъснаха в него, той извлече магията им и я използва, за да ги отблъсне обратно към дърветата. Те изпищяха и изчезнаха сред трясъците на чупещи се клони.
И понеже това можеше да се окаже недостатъчно, за да доведе помощ, Лийша насочи жезъла си право нагоре и нарисува защита за светлина. Подобно на флейтист тя размърда пръстите си над защитата, като вля още енергия в символа. Той пламна ярко, превръщайки нощта в ден.
Един огнен демон я наплю с огън, но тя нарисува във въздуха сифон, който изтегли силата му. Жезълът в ръката ѝ се затопли и единственото, което достигна до нея, бе зловонният дъх на демона. Тя запрати енергията обратно към него под формата на ударна защита и демонът се размаза в земята като мишка под ботуша на Гаред.
Зад нея се разнесе писък; някакъв дървесен демон беше стъпил върху един от клатовете ѝ. Писъкът рязко секна и ядронът спря да се движи, а приличащата му на дървесна кора броня се покри с тънък пласт скреж. Демонът се опита да накара крайниците си да се размърдат, но върху гърдите му се появи пукнатина, последвана от звука на отчупваща се от покрив ледена шушулка. Лийша се прицели в пукнатината и нарисува още една ударна защита.
Демонът се пръсна на безброй парчета, но след него идваха други.
Между дърветата изскочи полски демон, но защитата на Лийша го отхвърли назад с такава сила, че той се удари в дебело един фут дърво и го пречупи надве. Група огнени демони изпъплиха на сечището, но миг по-късно ноктите им пушеха, сковани в лед. Скоро целите бяха здраво замръзнали, а оранжевата светлина, струяща от очите и устата им, беше посиняла.
Лийша чу виковете на дърварите, които тичаха към светлините, и звуци от борба, но те бяха далеч, а мимикът продължаваше да обикаля наоколо. Дали идваха да ѝ помогнат, или отиваха към собствената си смърт? Мимикът, който се беше опитал да отвлече Роджър, посичаше с лекота дървари и шаруми, докато Роджър, Аманвах и Рена не бяха обединили силите си против него.
Лийша можеше да го види между дърветата – добре охранена, безформена, движеща се бързо твар. Тя насочи жезъла си към него и изпрати струя магия, без да се интересува от разрушенията, които ще причини, стига да повалеше създанието. Дърветата се начупиха и земята се разтресе, но мимикът успя да се изплъзне незасегнат.
Отвличането на вниманието ѝ едва не я уби. Обградиха я група дървесни демони. Един стъпи върху защитен клат и беше обгърнат от пламъци. Останалите четирима намериха обходен път.
Мускалче с разтворител, запратено към лицето на друг, го накара да обикаля наоколо с димящи очи и да размахва слепешката нокти, като увеличаваше разрушенията.
Тя хвърли още няколко клата, покрити с електрически защити, които уловиха два демона и накараха мускулите им да се сгърчат.
Но последният се озова твърде близо до нея, за да успее тя да нарисува защита. Падна по гръб и трескаво затърси ножа на колана си.