Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Кайку усещаше как настроението на Кайлин става все по-мрачно. Вещерският план, колкото и скъпо да излизаше на враговете им, вършеше работа. Броят на нашествениците прогресивно намаляваше, а те все още не бяха успели да открият път, който да ги отведе до вещерския камък под тях. Можеха да се лутат още часове из тези безкрайни катакомби, докато силите им постепенно се топят, а накрая щяха да бъдат довършени от вещерските подкрепления, които можеха да пристигнат всеки момент. Въпреки това никой не си и помисляше да се върнат на повърхността, защото не изпълнеха ли тази мисия, войната бе изгубена завинаги.
Другите Сестри също им съобщиха за зали, подобни на унищожената от Кайку. Една от групите бе открила зловещи работилници с огнища, ковачници и стругове, където се изработваха Маските на чаросплетниците; не се виждаха обаче никакви Майстори. Навярно вещерите ги бяха евакуирали на същото място, където бяха откарали и голнерите. Недалеч от тях имаше и внушителен цех за топене на метали с чудовищно голяма пещ, изпълнен с огромни съдове и леярски матрици, където откриха новоизработени тръби, зъбчати колела и други компоненти на устройствата на чаросплетниците. Учудващо, но из подземията на Адерач не се забелязваха следи от лудостта на вещерите — нямаше нито претъпкани с трупове ями, нито безумни драсканици по стените, нито странни скулптури. Явно Арикарат държеше изкъсо своите марионетки, което само потвърждаваше огромното значение, което отдаваше Кайлин на първото находище на вещерски камък.
Дали поради волята на Шинту или заради водачеството на Кайлин, но тъкмо групата на Кайку откри пътя към дълбините на мината. И той бе препречен.
Намираха се точно над вещерския камък; Кайку усещаше противното му присъствие под дебелата скала под краката им. Бяха стигнали до някаква метална стена, препречваща коридора; когато я разгледаха по-отблизо, установиха, че тя всъщност представлява някаква странна врата. Кайлин долепи длан до металната повърхност и затвори очи; след секунда се чу някакво изхрущяване и предводителката на Аления орден отстъпи назад; в същия миг стената започна да се разделя по средата и двете й половини се плъзнаха в издълбаните в скалата ниши от двете й страни.
Помещението, което се разкри пред очите им, бе слабо осветено въпреки многобройните газени светилници, разположени по стените, защото беше прекалено голямо, за да може сумракът му да бъде разпръснат. Беше овално, също като залата с ембрионите, а стените му бяха облицовани с метални плочи, по които бяха прокарани кабели и дебели тръби, от които на определени интервали излизаше пара с приглушено съскане; Кайку не можеше да се откъсне от натрапчивото усещане, че мината дишаше. В центъра на помещението се издигаше масивна желязна кула, от която стърчаха всевъзможни вериги, зъбчати колела и тръби, а в подножието й се виждаше метална врата.
Сестрите и ткиуратците пристъпиха в обширната зала и се огледаха наоколо.
— Най-накрая — рече Кайлин. — Ето как ще стигнем до вещерския камък.
Тсата пристъпи напред, но Кайку го хвана за ръката, за да го задържи.
— Изглежда ми прекалено лесно — прошепна тя.
Внезапно нещо голямо се размърда в сумрака зад кулата. Имаше и по-дребни фигури, които незнайно защо бяха странно неразличими дори за адаптираните към тъмнината очи на Кайку.
— Измама! — изсъска Кайлин и махна с ръка. В същия миг сенките се разсеяха и пелената, която замъгляваше зрението им, се свлече от очите им.
Кайку пребледня. Двадесет чаросплетници, десетина Възли и поне петдесет Различни изчадия изникнаха пред погледа й, обгърнати от бледожълтото сияние на газените светилници. А зад тях се виждаше нещо още по-страшно.
Тъмнокосата Сестра бе виждала гигантски Различни и преди; за малко да бъде убита от една такава твар във Фо преди десетина години, а оттогава бе чувала доста известия за подобни същества, забелязани в планините. Това, което виждаше в момента обаче, бе по-ужасяващо от всичко, за което й бяха разказвали. Чудовището бе високо над шест метра в рамената, а черната му, лъскава кожа бе осеяна с изпъкнали вени и сухожилия. Движеше се на четирите си крайника — масивни и дебели, те наподобяваха огромни колони, — за да може да крепи тежкото си туловище над земята. Уродливата му глава бе снабдена с гигантски челюсти и дълги закривени зъби, които бяха толкова големи, че не позволяваха на кошмарната му паст да се затвори; ужасяващата му муцуна бе цялата в белези поради този факт. От устата му капеше гнусна смес от слуз и кръв, а асиметричните му черти засилваха гротескния му облик — едното му око бе разположено доста по-ниско от другото, а от черепа му под най-различни ъгли стърчаха всевъзможни рога, бивни и глиги. Гърбът му бе осеян с шипове, както и опашката му, която изглеждаше странно увиснала и навярно бе счупена. Всички тези телесни израстъци говореха за някакъв необуздан растеж, сякаш скелетът му се опитваше да се разпростре във всички посоки, дори и това да означаваше да пробие плътта му На врата му, досущ като някаква влажна кръпка, Кайку забеляза слузест плужек.