Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Кайку не видя нищо от това; светът й се бе смалил до ожесточената битка в кълбото, където се бе вкопчила в смъртна схватка с двамата вещери. Те я атакуваха свирепо, окуражени от численото си превъзходство, и Сестрата едва отбиваше ударите им. Тя си изплете стегната защитна сфера в центъра на кълбото, която да я предпази от свирепите й врагове, ала те непрекъснато се опитваха да разчепкат фибрите й и да се докопат до сърцевината й. Кайку си изгради втора защитна стена вътре в сферата си — този пасивен ход на самоотбрана настърви чаросплетниците още повече и те обединиха силите си, врязвайки се като нож в кълбото. Дори Кайку не можеше да устои на подобна съгласувана атака и сферата й се разпадна сред облак от разпръснати нишки.
Вътре ги очакваше истински лабиринт — неописуема плетеница от нишки без начало и край. Вещерите попаднаха точно в центъра му, изгубвайки се завинаги сред неизбродимите му дебри.
Тъмнокосата Сестра остана там, колкото да се убеди, че никога няма да се измъкнат навън, след което отново насочи вниманието си към сражението. Една от Сестрите бе убита, ала четирима чаросплетници също бяха извадени от строя. Кайку остави омразата и гневът да й вдъхнат нови сили и се впусна в нова схватка. Не можеха да си позволят да изгубят тази битка; от изхода й зависеше не само животът им, но и съдбата на целия континент.
Междувременно гигантският Различен звяр тъпчеше и разкъсваше ткиуратците, а металният под потреперваше при всяка негова стъпка. Татуираните мъже правеха всичко възможно да го повалят, ала той беше прекалено голям. Бе успял да отнеме живота на десетина души и челюстите му бяха плувнали в кръв. Сестрите също се опитваха да го повалят, да спрат сърцето му или да го ослепят, но вещерите бяха насочили фокуса на защитата си към него, а Аленият орден не разполагаше с достатъчно бойци, за да елиминира този проблем.
Тсата беше сред тези, които атакуваха чудовището, ала усилията му бяха безплодни. Той се шмугна под корема му и се опита да среже едно от сухожилията на великана, но единственото, което успя да постигне, бе да му направи повърхностна драскотина. Друг ткиуратец вляво от него направи усилие да се добере до черния плужек, благодарение на който чаросплетниците управляваха създанието, ала страховитият колос завъртя рязко глава и го захапа, след което го подхвърли във въздуха и строши костите му в кошмарните си челюсти.
С периферното си зрение Тсата забеляза как една фурия се носи към него и отскочи в последния момент. Подобната на глиган Различна твар се стрелна покрай него и бе посечена от острието на друг негов сънародник. Силата на инерцията й изтръгна куката за изкормване от ръката на убиеца й и фурията се прекатури на земята, а от очите й бликнаха кървави вадички.
Тсата погледна към мъжа, който я бе убил. Беше Хет — косата му бе мокра от пот, а татуираното му лице лъщеше. Той изгледа мрачно приятеля си и кимна към чудовищния колос, който сееше смърт сред сънародниците им.
— Аз ще отвлека вниманието му — рече, — а ти убий тази твар.
Тсата вирна брадичка към него, съзнавайки, че Хет навярно щеше да заплати с живота си за това. Никой от двамата обаче не се поколеба дори за миг. Ставаше въпрос за техния паш.
Кайку усети сигнала за тревога въпреки заглушаващия ефект на вещерския камък и разбра какво означаваше това още преди Кайлин да го усили и да го разпрати до всички Сестри. Беше изпратен от една от посестримите в друга част на прокълнатата обител и смисълът му беше прост и ясен.
Армията на чаросплетниците се бе завърнала и вече влизаше в манастира.
Тъмнокосата Сестра почувства как страхът я сковава в ледените си обятия. Не, не смъртта я притесняваше; изобщо не се боеше от смъртта, а част от нея дори я желаеше. Тревожеше я мисълта, че можеха да се провалят; че нямаше да изпълни обета, който бе дала пред Оча, и семейството й щеше да остане неотмъстено. Тя удвои яростта на атаките си, но положението беше безнадеждно; вещерите се бяха вкопали добре в позициите си и хвърляха всичките си сили в отбрана, защото знаеха това, което бяха научили Сестрите. Трябваше само да издържат още няколко минути на атаките им и подкрепленията щяха да са тук.
„Няма да позволя това да се случи“, зарече се Кайку, ала прекрасно знаеше, че това бе лишена от съдържание мисъл. Не можеше да стори нищо, за да предотврати неизбежния крах на мисията им.