Божията формула

— Не мога — възкликна той. — Трябва да продължа да опитвам.

— Какво смятате да правите в такъв случай?

— Добър въпрос. След като вариантите с името на Айнщайн не проработиха, какво би могъл да направи?

— Засега може би е по-добре да забравим този втори ред, а?

— Томаш сви устни. — Я по-добре да се опитаме с този. — Посочи първия ред. — Виждате ли това? Тук се казва see sign, тоест виж знака. — Вдигна глава от листа и внимателно се вгледа в своя събеседник. — Докато четохте ръкописа, не забелязахте ли някакъв странен знак?

Физикът се замисли.

— Доколкото знам, не. Нищо не съм забелязал.

— Тогава какъв, по дяволите, е този знак, за който се споменава в криптограмата? И двамата останаха загледани в думите see sign.

— А може би самата фраза е някакъв знак? — попита Луиш Роша.

Томаш повдигна вежди.

— Фразата да е всъщност знакът?

— Забравете, идеята е глупава.

— Не, не. Нека да помислим. — Пое си дълбоко дъх. — Как тази фраза сама по себе си може да бъде знак? Ами… ако е анаграма?

— Анаграма ли?

— Да, защо не? Да видим какво ще стане, ако разместим буквите. — Наведе се над листа и се зае да пробва разни комбинации. — Нека да свържем съгласни с гласни. Да видим. Съгласните са s, g и n, а гласните са e и i. Нека да започнем с n.

Опита различни съчетания, като използваше буквите, включени в думите see sign.

— Не, нищо не излиза — установи криптоаналитикът. — Може би е по-добре да опитаме с g.

Застина.

Взря се смаян в последния ред, с полуотворена като на риба уста. Дълго остана безмълвен, забил поглед в думата, която най-неочаквано се беше появила на листа, докато най-сетне изрече като сомнамбул скритото послание в анаграмата.

— Genesis. Битие.

В неудържима възбуда, почти в треска, прекараха следващия час, ровейки из Библията, която бяха издърпали нетърпеливо от ръцете на сънения свещеник, на чиято врата бяха похлопали в църквата «Сан Мигел». Томаш четеше и препрочиташе Петокнижието, търсейки някакъв знак, който да се появи в текста като спасителното «Сезам, отвори се!».

— В начало Бог сътвори небето и земята — прочете на глас за трети път. — А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината — нощ. Биде вечер, биде утро — ден един. И рече Бог: да има твърд посред…

— Чуйте — запротестира Луиш Роша, явно възбудата постепенно беше започнала да отстъпва пред умората. — Нали няма пак да четете всичко това отначало?

Томаш се поколеба.

— Трябва да чета. Иначе как ще открия знака?