Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Но каква е ползата от тези… универсални конструктори? Ще ни спестят труд ли?
Луиш Роша направи малка пауза за драматичен ефект.
— Ще гарантират оцеляването на цивилизацията.
Събеседникът му отново се изненада.
— Възможно ли е това?
— Вижте, не забравяйте, че Земята е обречена да загине. След милиони години повишената слънчева активност ще унищожи биосферата. Според Окончателния антропен принцип, след като разумът се е появил във Вселената, той никога не ще изчезне. При това положение земният разум няма друга алтернатива, освен да напусне люлката си и да насели звездите. Инструментите в този процес са компютрите и универсалните конструктори. Вече изглежда неизбежно, че универсалните конструктори от бъдещето ще летят към най-близките звезди. Тези универсални конструктори ще имат специфични инструкции за колонизирането на звездните системи и за изграждането на нови универсални конструктори, които на свой ред ще бъдат изпратени на други звезди и така нататък в един процес на експоненциален растеж. Това ще започне, разбира се, с експлоатирането на най-близките звезди като Проксима Кентавър и Алфа Кентавър, като постепенно ще се разпростре над следващите звезди, а именно Тау Кит, Епсилон Еридан, Процион и Сириус, в една следваща, втора фаза.
— Нима е възможно това?
— Има учени, които казват, че е възможно. Процесът ще отнеме много време, разбира се. Няколко хиляди години. Но това е много време само в човешки план, в космически мащаб периодът е нищожен.
— И колко ще струва подобно нещо? Сигурно е цяло състояние…
— Съвсем не — възкликна физикът. — Относително евтино ще излезе, знаете ли? Тъй като ще е достатъчно да бъдат създадени четири-пет универсални конструктора, не повече. Вижте, когато се стигне до първата звездна система, универсалният конструктор ще тръгне да търси планети или астероиди, откъдето да извлече металите и въобще всички необходими суровини. Роботът ще започне да колонизира тази система и да я населява с изкуствен, програмиран от нас живот, а може би и с човешки същества, тъй като е възможно да им дадем генетичния си код за възпроизводство веднага след като бъдат открити подходящи условия. Освен това роботът ще има и мисията да произвежда нови универсални конструктори, които ще изпраща към следващите звезди. Колонизацията ще обхваща все по-големи звездни пространства, защото ще има все повече и повече универсални конструктори. Дори и ако първоначалната цивилизация загине вследствие на катаклизъм, тази цивилизация ще продължи да се разпространява самостоятелно из галактиките благодарение на универсалните конструктори и на тяхната автоматична програма за колонизация.
— Но каква е целта, в крайна сметка?
— Ами, на първо място, целта е да се изследва, нали? Искаме да опознаем Вселената. То е като първото ни съприкосновение с Луната и планетите от Слънчевата система. Впоследствие, колкото по-трудно става да се живее на Земята, толкова по-голям приоритет ще се отдава на откриването на планети, където животът би могъл да се прехвърли.
— Да се прехвърли живот? Нещо като галактически Ноев ковчег?
— Точно така.
Томаш се размърда на пейката.
— Не мислите ли, че всичко това звучи като научна фантастика?
— Да, предполагам, че е така. Нормално е сега всичко да ни се струва фантазия. Но когато условията на Земята се влошат, уверявам ви, ще се гледа много сериозно на проблема. Онова, което днес ни изглежда научна фантастика, утре ще стане действителност.
Историкът се замисли.
— Да, навярно сте прав.
— В резултат на експоненциално нарастващото разпространение на универсалните конструктори накрая цялата Галактика ще бъде колонизирана. От малка планета в периферията ѝ разумът ще се разпространи из целия Млечен път.
— И така животът ще се спаси при неизбежното унищожение на Земята.
— Не съм казал такова нещо. Казах, че разумът ще се разпростре из Галактиката.
— Не е ли едно и също?
— Не е задължително. Природата успява да създаде разума само при изключителни обстоятелства, при сложна подредба на въглеродните атоми, която ние наричаме живот. Но въглеродът се намира в твърдо състояние в един ограничен термичен интервал. Ние, човешките същества, сме създали изкуствен интелект на основата на силиция. Онова, което универсалните конструктори ще разнесат из Галактиката, ще бъде изкуственият интелект, съдържащ се в чипове в техните компютри. Не е сигурно дали животът на основата на въглеродните атоми би могъл да преживее пътувания от хиляди години сред звездите. Възможно е да стане, не казвам, че не е, но сме твърде далече от подобно нещо, нали ме разбирате? Но затова пък сме сигурни, че изкуственият интелект може да го направи.