Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Искате да кажете, че човешкият живот е обречен да изчезне…
— Зависи от това какво разбираме под живот, разбира се. Животът, основан на въглеродния атом, е обречен да изчезне. Дори и да успеем да изградим този галактически Ноев ковчег и да пренесем живота на някоя планета от Проксима Кентавър например, факт е, че някой ден всички звезди ще изчезнат, нали? А без звезди животът, основан на въглеродния атом, не е възможен.
— Но нима това не е валидно и за изкуствения интелект?
— Не е задължително. На изкуствения интелект не му трябват звезди, за да функционира. Трябват му източници на енергия, това е очевидно, но не непременно звезди. Може да е силното взаимодействие в ядрото на атома например. Вижте, интелектът може да се свие в много малки пространства, ако се използват възможностите на нанотехнологията, и ще му трябва много малко енергия, за да се поддържа. В този смисъл, ако определим живота като сложен процес на обработка на информация, животът ще продължи. Разликата е, че хардуерът ще престане да бъде биологично тяло и ще придобие формата на чипове. Но животът не е хардуер, нали? Той е софтуер. Аз мога да продължа да съществувам, но не в органично тяло, изградено от въглерод, а в метално тяло например. След като вече има хора, които живеят с изкуствени крака и изкуствено сърце, защо да не мога да живея, прехвърлен заедно с всичките ми когнитивни процеси, в компютър, комуникирайки посредством камери и говорител? Ще продължа да се чувствам аз. В различно тяло, разбира се, но ще си бъда аз. Обективно погледнато, моето съзнание е нещо като компютърна програма и теоретически нищо не пречи тази програма да продължи да съществува, в случай че успея да създам подходящ хардуер.
Историкът погледна озадачено.
— Мислите ли, че това наистина е възможно?
— Разбира се, че е. Вижте, този въпрос се изучава от физици, математици и инженери, които са стигнали до заключението, че колкото и фантастично да ни се струва сега, това е абсолютно осъществимо на практика. А щом е възможно, не е трудно да се заключи, че ще бъде осъществено. — Подчерта думите ще бъде. — Според Окончателния антропен принцип това е необходимо, за да се гарантира оцеляването на разума във Вселената.
— Това е невероятно — възкликна Томаш. — А какво ще стане в самия край, когато материята започне да изчезва, превръщайки се в енергия?
Физикът изгледа събеседника си.
— Има две възможности. Вселената ще загине от Топлинна смърт или в Големия срив. Засега Вселената продължава да се разширява, приближавайки критичната точка, което не ни позволява да сме сигурни относно нейната съдба. Но, макар и да беше запознат с данните за ускорението в разширяването на Вселената, професор Сиза вярваше, че онова, което се наблюдава в природата, сочи към сценария с Големия срив.
— Така ли? Защо?
— По две причини. Първо, защото ускорението на разширяването на Вселената задължително ще се ограничи.
— Откъде знаете това?
— Много просто. Наблюдават се галактики, които се отдалечават от нас с деветдесет и пет процента от скоростта на светлината. Ако ускорението остане същото, ще настъпи момент, в който скоростта на разширяването ще надхвърли скоростта на светлината, нали така? А това е невъзможно. Следователно Вселената ще трябва да забави процеса на разширяване, няма друга алтернатива.
— Хм. Но това не предполага задължително обръщане на посоката на процеса от разширяване към свиване.
— Не, разбира се — съгласи се физикът. — Но означава, че ускорението е фаза, която ще трябва да приключи. От тук до свиването има само една крачка. — Прокашля се. — Вижте, има нещо, което установяваме при всеки анализ на дадена система, и то е, че всичко си има начало и край. Всичко, което се ражда, в крайна сметка умира. Растенията поникват и умират, животните се раждат и умират, екосистемите се раждат и умират, планетите се раждат и умират, звездите се раждат и умират, галактиките се раждат и умират. Но ние знаем, че пространството и времето са възникнали с Големия взрив. Следователно по силата на принципа, че всяко нещо, което има начало, има и край, пространството и времето също ще изчезнат. Но според теорията за Топлинката смърт, щом веднъж са се появили, пространството и времето няма да изчезнат, което противоречи на вселенския принцип. Следователно Големият срив е най-вероятният край на Вселената, тъй като е в съгласие с принципа, че всичко родено, накрая умира.