Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Разбирам — прошепна Томаш. — Това означава, че ще настъпи момент, в който материята ще започне да се свива, така ли?
— Не. Професор Сиза смяташе, че тя няма да се свие.
— Какво ще стане тогава?
— Както вече ви обясних, учените вярват, че Вселената може да е сферична, крайна, но без граници. Ако можехме да пътуваме непрекъснато в една и съща посока, навярно щяхме да се върнем там, откъдето сме тръгнали.
— Щяхме да сме нещо като космически Фернандо Магелан.
— Точно така. И понеже Теорията на относителността показва, че пространство и време са различни проявления на едно и също нещо, професор Сиза вярваше, че по някакъв начин и времето е сферично.
— Сферично време?…
— Представете си следното — каза Луиш Роша, описвайки въображаема сфера с ръце. — Представете си, че времето е планетата Земя и че Големият взрив се намира на Северния полюс. Можете ли да си го представите?
— Да.
— Представете си, че няколко кораба са събрани на Северния полюс в точката на Големия взрив. Единият се казва Млечен път, другият Андромеда, третият Галактика М 87. Изведнъж корабите тръгват на юг по различни маршрути. Какво става?
— Ами… започват да се отдалечават един от друг.
— Вярно. Понеже Земята е кръгла и корабите се отдалечават от Северния полюс, те се отдалечат и един от друг. Толкова много се отдалечават, че по някое време престават да се виждат, нали?
— Да.
— Отдалечаването продължава, докато стигнат до екватора — точката на апогея. Но след екватора пространството започва да се свива и корабите се приближават един до друг. Докато, вече съвсем близко до Южния полюс, отново се съзират.
— Точно така.
— И всички се сблъскват на Южния полюс.
Томаш се разсмя.
— Ако не внимават.
— Професор Сиза вярваше, че време-пространството е сферично. На този етап, заради Големия взрив и навярно сферичното разширяване на пространството и времето, материята се раздалечава. Галактиките стават все по-далечни една спрямо друга. В същото време бавно умират, превръщайки се в инертна материя. Настъпва повсеместен студ. Но идва момент, когато след апогея на разширяването времето и пространството ще започнат да се свиват. Това ще доведе до повишаване на температурата по същия начин, както газовете се нагряват при свиване. Времепространственото свиване ще приключи с жесток сблъсък на Южния полюс на Вселената, нещо като Големия взрив наопаки. Големият срив.
— Нима животът може да преживее това?
— Биологичният живот на въглеродна основа? — Поклати глава. — Не. Този живот ще изчезне много преди това, вече ви казах. Но Окончателният антропен принцип постулира, че интелектът ще надживее Вселената.
— Но как?
— Пръскайки се из Вселената така, че да овладее контрола над целия процес.
Томаш отново се разсмя.
— Вие май се шегувате.
— Говоря сериозно. Много физици вярват, че това е възможно, и някои дори са демонстрирали как.
— Наистина ли вярвате, че разумът, роден на такава мъничка планета като Земята, ще придобие контрол над нещо толкова огромно като Вселената?
— Не е чак толкова невероятно, колкото изглежда на пръв поглед — каза Луиш Роша. — Не забравяйте какво се казва в Теорията на хаоса. Щом една пеперуда може да повлияе на климата на планетата, защо разумът да не може да повлияе на Вселената?
— Говорим за различни неща…
— Дали? — запита се физикът. — Убеден ли сте?
— Искам да кажа… да, така мисля. Все пак Вселената е много по-голяма от Земята, нали така?
— Но принципът е същият. Вижте, когато животът се появил на Земята преди повече от четири хиляди милиона години, нима някой би могъл да каже тогава, че онези незначителни миниатюрни молекули толкова много ще еволюират, че ще могат един ден да поемат контрола над цялата планета. Разбира се, че не. Ако някой тогава би казал подобно нещо, щяха да го вземат на подбив. Но все пак, ето ни сега тук, седим и обсъждаме последиците от човешката дейност върху Земята. Ако кажем, че животът контролира планетата ни, днес това би било банална констатация. Но след като животът, започвайки от обикновена молекула, след повече от четири хиляди милиона години е придобил контрол над Земята, влияейки включително върху еволюцията ѝ, какво пречи след четиридесет хиляди милиона години разумът да поеме контрола над цялата Галактика, така че да влияе над нейната еволюция? — Хмм… разбирам… — Механизмите, чрез които се упражнява този контрол, са пояснени в много научни трудове, най-вече в тези на Типлър и Бароу, и не си струва да навлизаме тук в подробности от физично и математическо естество. Важно е, че професор Сиза беше убеден в истинността на Окончателния антропен принцип. С други думи, веднъж появил се във Вселената, интелектът никога няма да изчезне. Ако, за да оцелее, интелектът трябва да наложи контрол над материята и силите, действащи във Вселената, той ще го направи.