Избрани творби в два тома. Том втори

е, спящите деца, покрити с вестници в притвора на катедралата, дявол да го вземе, що за странни хора, възкликна той, приличат на поети, но не бяха такива, господин генерал, консерваторите са на власт — каза му някой и той се беше завърнал от онова пътешествие, възбуден от откритието, че нищо не може да се сравни с дъха на гнили гуаяби и пазарската гълчава, и дълбокото чувство на тъга надвечер в тази окаяна страна, чиято гранична бразда нямаше да прекрачи никога, и не защото го е страх да се отдалечи от стола, на който седи, а защото човек е като дърво в гората, майко, като горските зверове, които напускат бърлогата си само за да ядат, казваше той, припомняйки си, озарен от мимолетно просветление в лекия следобеден сън, оня сънен четвъртък през август преди толкова години, когато се осмели да признае, че познава границите на своята амбиция, беше го признал пред един воин, дошъл от друга земя и в други времена, когото прие насаме в задушния полумрак на канцеларията: това беше стеснителен млад мъж, слисан от разкоша и белязан завинаги с клеймото на самотата, стоеше на вратата и не се решаваше да прекрачи прага, докато очите му не свикнаха със здрача, ароматизиран от един мангал с глицинии в жарта, едва тогава успя да го види, седнал на удобното въртящо се кресло и сложил стиснатата в юмрук ръка неподвижно на голата маса, толкова обикновен и делничен, че нямаше нищо общо с познатия на обществото образ; без охрана и без оръжие, с риза, напоена с потта на простосмъртен човек, с листа от градински чай на слепоочията против главоболие; и едва когато се убедих в невероятната истина, че този ръждясал старец е самият идол от нашето детство, най-честото въплъщение на нашите мечти за слава, едва тогава влезе в кабинета и се представи, като каза името си с ясен и твърд глас на човек, който се надява да бъде признат заради делата си; и той ми стисна ръката с една малка и мека ръка, ръка на епископ, и изслуша с учудващо внимание невероятните приказки на чуждоземеца, който просеше оръжие и солидарност за едно дело, което също е и ваше дело, ваше превъзходителство, молеше за техническа помощ и политическа подкрепа за война на живот и смърт, която да помете веднъж завинаги консервативните режими от Аляска до Патагония, и той се почувствува толкова развълнуван от неговата пламенност, че го запита: защо си се забъркал в тази каша, майка му стара, защо искаш да умреш? — и чуждоземецът му отговори без нито капчица срам, че няма по-голяма чест от честта да умреш за отечеството, ваше превъзходителство, и той му отвърна, като му се усмихваше съчувствено: абе я не бъди мухльо, момко, отечеството значи да живееш, рече му той и разтвори свитата в юмрук и подпряна на масата ръка и му показа в шепата си тази стъклена топчица, която или се държи, или не се държи, момко, това е отечеството, каза, докато го изпращаше, потупвайки го по гърба, без да му даде нещо, дори утехата на едно обещание; на адютанта, който му затвори вратата, заповяда: повече да не безпокоят човека, който току-що излезе, дори да не си губят времето да го следят, каза той, главата му не е в ред, не си струва трудът. И не чухме повторно този израз до времето след циклона, когато обяви нова амнистия за политическите затворници и разреши на всички изгнаници да се завърнат с изключение на образованите личности, тези, разбира се, никога, каза той, те не са с ума си, те са като петлите за бой, когато им никне перушината, и не стават за нищо друго освен за това, за което са предназначени, те са по-лоши от политиците, по-лоши от поповете, представяте ли си това, но другите нека си дойдат независимо от цвета на кожата им, та възстановяването на отечеството да бъде общо дело, да не остане някой, който да не е разбрал, че той отново е господар на властта си със суровата подкрепа на войската, която отново беше като предишната, откакто той разпредели между членовете на висшето командуване товарите с хранителни припаси и лекарства, и материалите за обществена помощ, изпратена от чужбина, откакто семействата на министрите му прекарваха своя уикенд на плажа в сглобяемите болници и в палатките на Червен кръст, те продаваха на Министерството на здравето шишетата с кръвна плазма и тоновете мляко на прах, които Министерството на здравето още веднъж продаваше на болниците за бедни, офицерите от генералния щаб смениха предишните си амбиции с договорите за обществени строежи и програмите за възстановяване, започнати благодарение на извънредния заем, който посланикът Уорън предостави срещу неограниченото право на риболов за корабите от неговата страна в наши териториални води, по дяволите, само този, на който му стиска, може, казваше си той, като си спомняше за шарената топчица, която беше показал на онзи клет мечтател, за когото повече никога нищо не се чу, а той беше така завладян от започнатата реконструкция, че се зае с нея лично и се занимаваше и с най-дребните подробности, както в началото на управлението си, газеше в тресавището на улиците със сламена шапка и ботуши на ловец на патици, да не би градът да остане по-различен от онова, което той беше намислил за своя прослава в мечтите си на самотен удавник, заповядваше на инженерите: махнете тези неща оттук и ги поставете там, където няма да пречат, махаха ги, издигнете тази кула още два метра, за да се виждат корабите в открито море, издигаха я, върнете в обратна посока течението на тази река, обръщаха го без възражение, без следа от униние, и толкова беше омаян от трескавото възстановяване, толкова беше погълнат от своя устрем и толкова далеч от други маловажни държавни проблеми, че падна по гръб, когато научи истината, когато един разсеян адютант изкоментира по погрешка пред него случая с децата и той попита от мъглявината кои деца, децата, господин генерал, но кои деца, дявол да те вземе, защото дотогава бяха крили от него, че войската държи под стража децата, които теглеха лотарийните номера, от страх, че могат да разкажат защо винаги печели президентският билет; на бащите, които си искаха обратно децата, отговаряха, че това не е истина, докато мислеха за някой по-добър отговор, казваха им, че това са лъжи на безотечественици, клевети на опозицията, а тези, които се струпаха пред една казарма, бяха отблъснати с топовни изстрели, настана публично клане, което също бяхме скрили от него, за да не ви тревожим, господин генерал, защото всъщност децата са затворени в мазетата на пристанищната крепост при най-добри условия, имат чудесен дух и много добро здравословно състояние, ама там е работата, че сега вече не знаем какво да правим с тях, господин генерал, а са около две хиляди. Безпогрешният метод да печели лотарията му беше хрумнал, без да е мислил специално за това, както си наблюдаваше инкрустираните със злато и сребро номера в топките за билярд, и идеята беше толкова смайващо проста, че той самият не повярва на очите си, когато видя жадното множество, препълнило Пласа де Армас още по обяд и застанало под палещото слънце, правейки си предварителни сметки за чудото, чуваха се благодарствени възгласи и се издигаха плакати с надписи за вечна слава на великодушния, който разпределя щастието, дойдоха музиканти и въжеиграчи, отвориха пивници с вкусни гозби, анахронични рулетки и избелели лотарии с животни, плъзна измет от други светове и други времена, която мародерствуваше около щастието с надежда да закачи нещо от трохите на толкова илюзии, отвориха балкона в три часа, изведоха оттам три деца, които нямаха седем години, избрани наслука от самото множество, за да няма съмнение в честността на метода, на всяко дете подаваха един чувал с различен цвят, след като установяваха пред компетентни свидетели, че във всеки чувал има десет топки за билярд, номерирани от едно до нула: внимание, дами и господа — множеството затаи дъх, — всяко дете с вързани очи ще извади една топка от всеки чувал, първо детето със синия чувал, после с червения и най-сетне с жълтия, едно след друго трите деца пъхваха ръка в чувалите си, напипваха на дъното девет еднакви топки и една леденостудена топка и изпълнявайки тайната заповед, която им бяха дали, вземаха студената топка, показваха я на множеството, извикваха високо номера и така изваждаха трите топки, държани няколко дена в лед с трите цифри на билета, който той беше запазил за себе си, но не бяхме помислили, че децата можеха да разкажат за това, господин генерал, то ни хрумна доста късно и нямахме друг избор, освен да ги крием, първо бяха три, след туй пет, по-късно двайсет, представяте ли си, господин генерал; после, като хвана нишката на тази бъркотия, той разкри, че всички офицери от висшето командуване на сухопътните, въздушните и морските сили бяха замесени във вълшебния риболов на националната лотария, разбра, че първите деца се бяха качили на балкона със съгласието на своите родители и дори бяха обучени от тях в лъжливата наука да познават при пипане инкрустираните със злато и сребро номера върху слоновата кост, но що се отнася до следващите, те са се качвали насила, защото се беше разнесла мълвата, че децата, които се качват веднъж, вече не слизат; родителите криеха децата си, заравяха ги живи, докато минаваха патрулите на щурмовите отряди, които посред нощ тръгваха да търсят деца, извънредните части правеха кордон около Пласа де Армас, но не за да сдържа народния възторг, както обясняваха на него, а за да в�