Избрани творби в два тома. Том втори

�жду стъбла от нарди и слънчогледи, набраздихме тъмните бездни на манастира на бискайките, видяхме изоставените килии, видяхме клавесина при влизането в превърнатия в басейн салон за пеене, видяхме на дъното на неподвижните води в трапезарията цялата общност от удавени девици, всяка на мястото си край дългата наредена трапеза, и той видя, щом излезе през балконите, просторната езерна повърхност под сияйното небе, където някога беше градът, и едва тогава повярва, господин генерал, че наистина това бедствие бе сполетяло света, за да ме освободи от скръбта по Мануела Санчес, дявол да го вземе, какви варварски са божиите методи, сравнени с нашите, мислеше за това и блажено съзерцаваше мътното тресавище, където някога беше градът и по чиято безбрежна повърхност плаваха цяла сюрия удавени кокошки и стърчаха над водите само куполите на катедралата, окото на фара, слънчевите тераси на солидните къщи в квартала на вицекралете, пръснатите като острови възвишения на старото пристанище за търговия с роби, където се бяха прислонили корабокрушенците от урагана, единствените преживели бедствието недоверчиво наблюдавахме мълчаливия ход на лодката, боядисана с цветовете на знамето, между морските водорасли и безжизнените тела на кокошките; видяхме тъжните очи, повехналите устни, замислената ръка, която се кръстеше и благославяше, за да спрат дъждовете и блесне слънцето, и върне живота на удавените кокошки, и заповяда на водите да спаднат, и те спаднаха. И сред ликуващите камбани, празничните ракети, тържествената музика, с които чествуваше полагането на първия камък на възстановяването, и сред виковете на множеството, което се събра на Пласа де Армас, за да прослави достойния, който накара дракона на урагана да офейка, някой го сграбчи за ръката и го изтика на балкона, защото сега народът повече от всякога се нуждаеше от неговите думи, за да си повдигне духа, и преди да успее да се измъкне, чу единогласния вик, който го прониза като вихър от бурно море — „да живее самецът“, и тъй като още в първия ден на своя режим беше познал това състояние на безпомощност, когато си изложен на погледите на цял град, езикът му се върза и озарен от искрата на мимолетно просветление, той разбра, че няма и никога няма да има кураж да се покаже в цял ръст пред бездънната паст на тълпите, така че на Пласа де Армас ние зърнахме само обичайния мимолетен образ, погледа на неуловимия старец, облечен с дрехи от ленено платно, който ни благослови мълчаливо от президентския балкон и моментално изчезна, но на нас ни беше достатъчно това бегло появяване, за да подхраним вярата си, че той е там, че бди над нашето безсъние и над нашия сън под историческите тамариндови дървета на къщата в покрайнините, унесен в клатещия се плетен стол, с чаша лимонада в ръка, до която не се беше докосвал заслушан в пукането на царевичните зърна, които майка му Бендисион Алварадо отвяваше в една кратунка, и през маранята, вдигнала се в три часа следобед, видя как тя сграбчи една покрита с пепел кокошка, пъхна я под мишницата си и изви врата й с известна нежност и в същото време ме гледаше в очите и ми приказваше с майчински глас: заприличал си на охтичав от толкова мислене и недохранване, остани да ядеш тук тази вечер, помоли го тя, мъчейки се да го изкуши с кокошката с откъсната глава, която държеше с двете си ръце, за да не й се изплъзне в предсмъртната си агония, и той прие: добре, майко, ще остана; оставаше до мръкване в плетения стол със затворени очи, без да заспива, унесен от леката миризма на врящата в тенджерата кокошка, отдаден на линията на нашите съдби, защото единственото нещо, което ни вдъхваше сигурност на земята, беше убедеността, че той е там, неуязвим от чумата и циклона, неуязвим от подигравките на Мануела Санчес, неуязвим от времето, отдаден на щастието си на Месия, който мисли за нас, който съзнава, че ние знаем, че той никога няма да вземе по проблеми, засягащи нас, някакво решение, което не отговаря на интересите ни, защото беше преживял всичко не благодарение на невъобразимата си смелост, нито на безпределното си благоразумие, а защото единствен знаеше истинските размери на нашата съдба; дотам беше стигнал, майко, беше поседнал да си почине в края на едно тежко пътуване на последния исторически камък на далечната източна граница, където бяха издялани името и датата на смъртта на последния войник, загинал в защита на целостта на отечеството, беше видял мрачния и студен град на съседния народ, видя вечния дъждец, утринната мъгла, миришеща на сажди, облечените по етикета хора в електрическите трамваи, знатните погребения в катафалки с готически форми, с бели коне с украсени с пера шлемове, спящите деца, покрити с вестници в притвора на катедралата, дявол да го вземе, що за странни хора, възкликна той, приличат на поети, но не бяха такива, господин генерал, консерваторите са на власт — каза му някой и той се беше завърнал от онова пътешествие, възбуден от откритието, че нищо не може да се сравни с дъха на гнили гуаяби и пазарската гълчава, и дълбокото чувство на тъга надвечер в тази окаяна страна, чиято гранична бразда нямаше да прекрачи никога, и не защото го е страх да се отдалечи от стола, на който седи, а защото човек е като дърво в гората, майко, като горските зверове, които напускат бърлогата си само за да ядат, казваше той, припомняйки си, озарен от мимолетно просветление в лекия следобеден сън, оня сънен четвъртък през август преди толкова години, когато се осмели да признае, че познава границите на своята амбиция, беше го признал пред един воин, дошъл от друга земя и в други времена, когото прие насаме в задушния полумрак на канцеларията: това беше стеснителен млад мъж, слисан от разкоша и белязан завинаги с клеймото на самотата, стоеше на вратата и не се решаваше да прекрачи прага, докато очите му не свикнаха със здрача, ароматизиран от един мангал с глицинии в жарта, едва тогава успя да го види, седнал на удобното въртящо се кресло и сложил стиснатата в юмрук ръка неподвижно на голата маса, толкова обикновен и делничен, че нямаше нищо общо с познатия на обществото образ; без охрана и без оръжие, с риза, напоена с потта на простосмъртен човек, с листа от градински чай на слепоочията против главоболие; и едва когато се убедих в невероятната истина, че този ръждясал старец е самият идол от нашето детство, най-честото въплъщение на нашите мечти за слава, едва тогава влезе в кабинета и се представи, като каза името си с ясен и твърд глас на човек, който се надява да бъде признат заради делата си; и той ми стисна ръката с една малка и мека ръка, ръка на епископ, и изслуша с учудващо внимание невероятните приказки на чуждоземеца, който просеше оръжие и солидарност за едно дело, което също е и ваше дело, ваше превъзходителство, молеше за техническа помощ и политическа подкрепа за война на живот и смърт, която да помете веднъж завинаги консервативните режими от Аляска до Патагония, и той се почувствува толкова развълнуван от неговата пламенност, че го запита: защо си се забъркал в тази каша, майка му стара, защо искаш да умреш? — и чуждоземецът му отговори без нито капчица срам, че няма по-голяма чест от честта да умреш за отечеството, ваше превъзходителство, и той му отвърна, като му се усмихваше съчувствено: абе я не бъди мухльо, момко, отечеството значи да живееш, рече му той и разтвори свитата в юмрук и подпряна на масата ръка и му показа в шепата си тази стъклена топчица, която или се държи, или не се държи, момко, това е отечеството, каза, докато го изпращаше, потупвайки го по гърба, без да му даде нещо, дори утехата на едно обещание; на адютанта, който му затвори вратата, заповяда: повече да не безпокоят човека, който току-що излезе, дори да не си губят времето да го следят, каза той, главата му не е в ред, не си струва трудът. И не чухме повторно този израз до времето след циклона, когато обяви нова амнистия за политическите затворници и разреши на всички изгнаници да се завърнат с изключение на образованите личности, тези, разбира се, никога, каза той, те не са с ума си, те са като петлите за бой, когато им никне перушината, и не стават за нищо друго освен за това, за което са предназначени, те са по-лоши от политиците, по-лоши от поповете, представяте ли си това, но другите нека си дойдат независимо от цвета на кожата им, та възстановяването на отечеството да бъде общо дело, да не остане някой, който да не е разбрал, че той отново е господар на властта си със суровата подкрепа на войската, която отново беше като предишната, откакто той разпредели между членовете на висшето командуване товарите с хранителни припаси и лекарства, и материалите за обществена помощ, изпратена от чужбина, откакто семействата на министрите му прекарваха своя уикенд на плажа в сглобяемите болници и в палатките на Червен кръст, те продаваха на Министерството на здравето шишетата с кръвна плазма и тоновете мляко на прах, които Министерството на здравето още веднъж продаваше на болниците за бедни, офицерите от генералния щаб смениха предишните си амбиции с договорите за обществени строежи и програмите за възстановяване, започнати благодарение на извънредния заем, който посланикът Уорън предостави срещу неограниченото право на риболов за корабите от неговата страна в наши териториални води, по дяволите, само този, на който му стиска, може, казваше си той, като си �