Лебедова песен [bg]

Странно е, помисли си Маклин, че тези малки кръгли пъпки бяха само на лицето му. Нямаше по ръцете или някъде другаде. Само на лицето.

Някой почука на вратата на караваната и полковникът излезе от банята, за да отвори.

Въоръжените с пушки Роланд и Лори се бяха върнали от разузнавателната мисия, на която бяха отишли с още трима годни за служба войници. Миналата нощ един от часовите беше забелязал светлина на юг, на пет-шест километра в пустинята.

— Две каравани — докладва Лори, като се опита да не зяпа прекалено много нацистката униформа на полковника. Кемпка беше прекалено дебел, за да може да се намъкне в някоя от тях. — Закачени са за един ван шевролет и за понтиак. Всички превозни средства изглеждат в добър вид.

— Колко души са? — попита Маклин, отвинти капачката на бутилка с вода и я подаде на Лори.

— Видяхме шестнадесет — отвърна Роланд. — Шест жени, осем мъже и две деца. Явно имат много бензин, храна и вода, но всички са с изгаряния. Двама от мъжете едва ходят.

— Разполагат ли с оръжия?

— Да, сър. — Роланд взе бутилката с вода от Лори и отпи. Смяташе, че униформата стои перфектно на Краля и се изпълни с надежда, че ще има една с неговите размери. Не си спомняше много от случилото се онази вечер с Фреди Кемпка, освен че имаше много жив сън, в който убиваше Майк Армбръстър. — Единият от мъжете разполага с пушка.

— Само една пушка? Според теб защо не са дошли тук? Със сигурност са видели светлините ни.

— Вероятно се страхуват — отвърна Роланд. — Смятат, че ще им отнемем тяхното.

Маклин взе бутилката обратно, завинти капачката и я остави настрана. Една врата се отвори и затвори и в коридора се появи Шийла Фонтана, която влезе в стаята при тях. Сепна се и спря, когато забеляза униформата.

— Можем да използваме караваните и автомобилите — констатира полковникът. — Но не ни трябват хора с изгаряния. Не искам никакви хора с изгаряния в лагера си.

— Полковник… тук вече има повече от тридесет души с изгаряния… знаеш — напомни му Лори. — Искам да кажа… какво значение има?

— Мислих доста по въпроса, ефрейтор Лори — отвърна Маклин… и макар да не го беше направил в действителност, думите му прозвучаха много внушително. — Мисля, че хората с изгаряния… хората с келоиди — допълни той, като си спомни правилния термин за причинените от радиацията изгаряния — подронват морала в лагера. Не ни е нужно да гледаме грозотата им, нали? А и хората с изгаряния не се поддържат толкова чисти, колкото останалите от нас, защото се срамуват от външния си вид и вече са достатъчно деморализирани. — Полковникът се беше вторачил в пъпката на брадичката на Роланд. Беше с размерите на четвърт долар. Не беше ли по-малка преди няколко дни? Премести поглед. В косата на момчето имаше още три малки пъпки. — Хората с изгаряния са заразоносители — каза той на ефрейтор Лори, чието лице огледа, но не забеляза никакви образувания. — Бездруго си имаме достатъчно проблеми да държим заразите далеч от лагера ни. Така че… искам на сутринта да събереш онези с изгаряния и да ги отведеш оттук. Не трябва да се върнат. Разбрано?