Лебедова песен [bg]

— Добри обувки! — каза Арти от каросерията. Сестрата отмести поглед от посланието — или предупреждението — изписано на прозорците на бензиностанцията. — Нищо не е по-хубаво от чифт добри и удобни обувки! — Той остана без въздух и започна да кашля. Клошарката избърса устата му с края на одеялото.

Пикапът потрепери.

Пол усети как кръвта се отдръпва от лицето му.

— Стига де, стига! — Тъкмо бяха поели по едно възвишение, чийто връх беше на около четиристотин метра, и ако успееха да го достигнат, щяха да се озоват от другата страна. Пол се отпусна върху волана, сякаш за да избута пикапа до целта. Двигателят издрънча и изхриптя. Беше на път да предаде богу дух. Гумите обаче продължиха да се въртят и да ги приближават до върха на възвишението.

— Хайде! — изкрещя Пол, когато двигателят се задави и изхриптя… за последно.

Гумите се въртяха — все по-бавно и по-бавно — още пет-шест метра, преди пикапът да спре. След това се завъртяха наобратно.

Пол скочи на спирачката, дръпна ръчната и включи на първа предавка. Пикапът спря на около стотина метра от върха.

Настъпи тишина.

— Това беше — каза Пол. Стив Бюканън седеше с една ръка на магнума и с другата около гърлото на бутилката с „Джони“.

— Какво ще правим сега, човече?

— Имаме три варианта. Да останем тук до края на живота си, да се върнем в хижата или да продължим пеш напред. — Той взе бутилката, излезе навън под съпровода на силния вятър и заобиколи каросерията. — Пътуването приключи, приятели. Свърши ни бензинът. — Хвърли кос поглед на Сестрата. — Доволна ли си, госпожа?

— Все още имаме краката си.

— Аха. Както и те. — Пол кимна към двата вълка, които стояха в края на гората и ги наблюдаваха с интерес. — Мисля, че ще ни победят в състезанието по ходене, какво ще кажеш?

— Колко километра има до хижата? — попита Кевин Рамзи, който беше прегърнал треперещата си съпруга. — Можем ли да се приберем, преди да мръкне?

— Не. — Пол погледна отново Сестрата. — Госпожа, аз съм един проклет глупак, че се оставих да ме убедиш да направим това. Знаех, че бензиностанциите ще са безполезни!

— Тогава защо дойде?

— Защото… защото исках да повярвам. Дори да знаех, че грешиш. — Той усети раздвижване вляво и видя още три вълка да идват иззад останките на източното платно. — Бяхме в безопасност в хижата. Знаех, че няма нищо останало!

— Всички хора, минали по този път, са отивали някъде — настоя клошарката. — А ти щеше да стоиш в онази хижа, докато задникът ти пуснеше корени.

— Трябваше да останем! — изхленчи Мона Рамзи. — О, Господи, ще умрем тук!

— Можеш ли да станеш? — обърна се Сестрата към Арти. Той кимна. — Мислиш ли, че можеш да ходиш?