Лебедова песен [bg]

Мона Рамзи изпищя и се отдели от групата. Тя мина на бегом покрай Стив и се насочи обратно по пътя, от който бяха дошли. Стив се опита да я хване, но не успя, и Кевин хукна след нея, сграбчи я около кръста и я вдигна във въздуха точно когато един вълк се стрелна към тях изпод една кола и я захапа за левия крак. Кевин и звярът се впуснаха в смъртоносна игра на дърпане на въже, докато жената пищеше и риташе с крака и още вълци се появиха от гората. Стив се опита да стреля, но се страхуваше да не уцели някой от семейство Рамзи. Той се подвоуми и на лицето му изби студена пот. Все още беше в транс, когато един тридесеткилограмов вълк го удари в рамото като дизелов влак. Чу как рамото му се счупи, докато падаше. Загърчи се от болка, а вълкът го нападна отново и задъвка ръката, в която държеше пистолета.

Зверовете бяха навсякъде, спускаха се от всички посоки и скачаха отгоре им. Пол стреля, пропусна и се наведе, за да избегне едно от животните, което прелетя над главата му. Сестрата замахна с мешката си към вълка, който беше спипал крака на Арти, удари го в тиквата и го метна назад. Кевин Рамзи беше изгубил играта на въже — звярът издърпа Мона от ръцете му и беше нападнат от друг, който искаше същата плячка. Животните се сбиха, докато младата жена се опитваше да изпълзи далеч от тях.

Пол стреля и уцели един вълк, който се канеше да нападне Сестрата гърбом, но в следващия миг в раменете му се забиха нокти и той беше съборен по очи на асфалта. Пушката отлетя настрани.

Три вълка се събраха около клошарката и Арти. Старецът риташе силно животното, което беше захапало ръката на Стив. Сестрата видя, че Пол е повален, лицето му беше окървавено, а звярът върху него се опитваше да пробие с ноктите си коженото му яке. Осъзна, че се намират на по-малко от три метра от върха на възвишението и точно тук щяха да намерят смъртта си.

Тя задърпа Арти като чувал с пране. Трите вълка се приближиха бавно, нямаше закъде да бързат. Сестрата се приготви да се отбранява с мешката и с краката си.

Над ръмженето и виковете чу някакъв плътен басов ръмжащ звук. Погледна върха на възвишението. Звукът идваше от другата му страна. Вероятно беше издаван от глутница вълци, които идваха да вземат своя дял… или от някакъв чудовищен вълк, който беше излязъл от леговището си.

— Хайде, елате ми! — изкрещя на трите вълка, които пъплеха към нея. Те се поколебаха, вероятно изненадани от дързостта ѝ, и клошарката усети как лудостта отново се завръща в съзнанието ѝ. — Елате ми, шибаня…

Ръмженето принадлежеше на двигателя на жълт снегорин, който се появи на върха на възвишението, а веригите му хрущяха върху останките. От стъклената кабина се беше подал мъж, облечен в зелена шуба с качулка, който държеше пушка със снайперска оптика. Снегоринът беше следван от бял джип, каквито използваха пощальоните. Шофьорът му се придвижваше между останките, а от прозореца на пътническото място се беше подал друг мъж с пушка, който викаше и стреляше. Онзи на снегорина внимателно се прицели и произведе изстрел. Средният от трите вълка падна и другите два подвиха опашки.