Лебедова песен [bg]

Поеха напред, докато вятърът ги брулеше силно от различни посоки. Пол излезе най-отпред на групата, а Стив Бюканън застана най-отзад. Не бяха изминали повече от шест метра, когато един вълк се измъкна иззад една преобърната кола и прибяга пред тях. Пол вдигна пушката, но животното вече беше намерило укритие зад друг автомобил.

— Пази ни гърба! — провикна се на Стив.

Животните прииждаха от всички страни. Стив преброи осем само отзад. Издърпа петлето на магнума. Сърцето му думкаше като барабаните на групата „Блег Флаг“.

Още един вълк прибяга отляво и се насочи към Кевин Рамзи. Пол се завъртя като светкавица и стреля. Куршумът се вряза в асфалта, но животното избяга. Мигновено още два вълка се стрелнаха отдясно.

— Внимавай! — провикна се Сестрата към Пол, който се обърна навреме, за да разкъса крака на единия. Животното затанцува като лудо на магистралата, преди четири други да го извлачат настрани. Пол стреля по тях и уцели два от зверовете, но другите избягаха. — Патрони! — провикна се той и клошарката извади една шепа от кутията, която ѝ даде да носи в мешката си. Мъжът набързо презареди, но беше дал ръкавиците си на Мона Рамзи и потната му кожа залепваше за студения метал на пушката. Останалите патрони прибра в джоба на палтото си.

Намираха се на седемдесет метра от върха на възвишението.

Арти се отпусна тежко на Сестрата. Изкашля кръв и залитна, краката му бяха на път да го предадат.

— Можеш да го направиш — каза му клошарката. — Хайде, продължавай да вървиш.

— Изморен съм — отвърна той. Беше горещ като пещ и предаваше топлина на останалите около него. — О… толкова… съм…

Една вълча глава се стрелна от отворения прозорец на изгорял „Олдсмобил“ и челюстите ѝ изщракаха до лицето на Арти. Сестрата го дръпна настрани и зъбите изщракаха почти толкова силно, колкото пушката на Пол след секунда. Главата на вълка се пръсна в облак от кръв и мозък и тялото му се отпусна на седалката на колата.

— … изморен — довърши Арти.

Стив видя как два вълка ги връхлитат отзад. Вдигна магнума с две ръце. Дланите му бяха потни и се плъзгаха на дръжката, макар да замръзваше. Едното от животните мина отстрани, но другото продължи право срещу него. Стив тъкмо щеше да стреля, когато звярът скъси разстоянието помежду им на три метра, но накрая само изръмжа и се скри зад един шевролет. Младият мъж можеше да се закълне, че вълкът е изръмжал името му.

Забеляза раздвижване вляво от себе си. Обърна се, но осъзна, че е закъснял.

Изпищя, когато вълкът го удари и му подкоси краката. Магнумът изхвърча — подскочи от ръката му и се плъзна върху леда. Един огромен сребристосив вълк го захапа за левия глезен и го задърпа към гората.

— Помогнете ми! — разкрещя се той. — Помогнете ми!

Старецът беше по-бърз от Пол. Той направи три крачки на бегом, вдигна късовълновото радио и го стовари върху главата на звяра. Радиото се пръсна като конфети от кабели и транзистори и вълкът пусна глезена на Стив. Пол го простреля в ребрата и звярът също беше нападнат от други три. Стив закуцука към магнума, а старецът изгледа ужасен счупеното радио в ръцете си. Младият мъж го върна обратно в групата и той пусна устройството на земята.