Лебедова песен [bg]

— Армията на съвършенството — повтори полковникът. — Имаме дълъг път да извървим. Ще се наложи да намерим още годни за служба мъже… и жени. Ще се нуждаем от повече превозни средства и ще трябва да носим храната и водата си с нас. Ще се справим, ако впрегнем умовете и мускулите си в тази работа! — Маклин повиши глас от вълнение. — Можем да възстановим нещата и да ги направим дори по-добри отпреди!

„Разхлопала му се е дъската — помисли си Шийла. — Армията на съвършенството, ама друг път!“ На глас не каза нищо, защото смяташе, че не е лошо полковникът да изпусне малко парата.

— Хората ще ме последват — продължи Маклин. — Докато им осигурявам храна и защита, ще ме следват и ще правят каквото им кажа. Не е нужно да ме обичат… не е нужно дори да ме харесват. Но въпреки това ще ме следват, защото ще ме уважават. Не е ли така? — обърна се той към Роланд.

— Да, сър — отговори момчето. — Хората искат да им се казва какво да правят. Те не желаят да взимат решения. — Очите на Роланд зад танкистките очила също засияха от вълнение. Той виждаше голямата картина, която Краля рисуваше — огромната Армия на съвършенството, която се придвижваше по земята пеша, в коли и каравани и завземаше и поглъщаше лагерите и обществата, които се изпречваха на пътя ѝ и така ставаше по-силна. Щяха да приемат само здрави и небелязани мъже и жени, които бяха готови да възстановят Америка. Ухили се. О, каква игра на „Кралският рицар“ щеше да стане!

— Хората ще ме последват — каза полковник Маклин и кимна. — Ще ги накарам да ме последват. Ще ги науча на дисциплина и контрол и ще правят всичко, което им кажа. Нали? — Очите му направо пламнаха, когато изгледа Шийла.

Жената се поколеба. Военният герой и хлапето я гледаха. Помисли си за топлото си легло и всичката храна и оръжия, които бяха тук, и след това се сети за територията на боклукчиите и нещата, които пъплеха в мрака.

— Да — отвърна тя. — Каквото кажеш.

След по-малко от два часа Лори и групичката му се върнаха с вана, понтиака и двете каравани. Малкият лагер беше нападнат изненадващо и нямаше никакви ранени или загинали от Армията на съвършенството на Маклин. Лори донесе няколко раници, пълни с консерви и още бутилирана вода, плюс три туби бензин и кашон с моторно масло. Ефрейторът изпразни джобовете си, които бяха натъпкани с часовници, диамантени пръстени и щипка с двадесетачки и петдесетачки. Маклин му каза да задържи единия от часовниците и да даде допълнителни дажби на останалите от групичката си. Най-големият от диамантените пръстени предложи на Шийла Фонтана, която изгледа бижуто за момент, докато проблясваше в дланта на полковника, след което го взе. На него беше написано От Даниел за Лиза — с любов завинаги. Едва след като го сложи на пръста си и го приближи до светлината на една от лампите, за да му се наслади, забеляза, че диамантите са опръскани с мънички точици засъхнала кръв, които им придаваха неприятен оттенък.

Роланд намери пътна карта на Юта под задната седалка на понтиака, а от жабката му извади няколко химикала и компас. Даде всичката плячка на Краля и той го награди с един от медалите си, украсен със свастика.