Катерина де Медичи [bg]

Епилог

През онази нощ сънувах отново.

Сънувах близката смърт на Шарл, кашлицата, треската и окървавените чаршафи, които прислужниците сменяха през час. С пълното съзнание, че моите действия са ускорили агонията му, аз лежах в леглото му и хлипах, прегръщах го и чух сетните му думи:Мамо... ах, мамо.

Сънувах и Едуар – лудостта, коварството и жестокостта, които той вече не прикриваше, след като седна на трона и ме лиши от всякаква власт. Видях насилието, екзекуциите, убийствата. Почувствах омразата у хората, обърнали се срещу него и станах свидетел на скоропостижната му и заслужена смърт от острието на наемен убиец.

Сънувах Анри, крал на Франция и Навара, който в името на мира стана католик, за да го коронясат, както подобава, в катедрала и да изрече думите: Заради Париж си струва да изтърпиш една литургия. Видях помирените хугеноти и католици и обединената държава, управлявана най-сетне от здравомислещ монарх, поставил благоденствието на поданиците си пред своето; владетел, толкова обичан от народа, че получи прозвището Анри Велики. Видях Франция да процъфтява в мир.

Не сънувах кръв. Събудих се, изпълнена с мъка, ала и с облекчение, и помолих разкаяно Бог за прошка.

Следващия следобед разказах всичко на Руджиери, който пристигна със скромните си притежания, за да се нанесе в новото си жилище в Лувъра. Облечен в обикновен черен жакет и къдрава яка в тон, той съвсем не изглеждаше в свои води сред позлатените стени, деликатните, женствени мебели и бледосините завеси от брокат, дръпнати да пропускат гаснещата светлина. След кръвопролитията в Деня на свети Вартоломей и той като мен не бе спал много. Забелязала изтощението му, настоях да седне до мен в преддверието, докато камериерите разопаковаха багажа му в спалнята.

– Постарах се да поправя стореното, но не мога да върна избитите невинни – прошепнах аз. – И нямам сили да стана свидетелка на смъртта на обичните си синове, макар да са чудовища. Понесох достатъчно скръб за един живот. Искам да умра, Козимо.

Той наклони глава и ме погледна сериозно. Толкова грозно лице, ала снопът светлина от прозореца озари черните му очи и видях колко са красиви всъщност.

– Часът ви още не е настъпил, Катрин. Вие възстановихте правилния ход на събитията. Сега с вас трябва да живеем още дълги години, за да се уверим, че те ще следват вярната посока. Пред Навара все още има много препятствия.

Зашеметена от думите му, извърнах лице и затворих очи. Отворих ги след малко, усетила ласкав и топъл повей върху бузата си. Руджиери бе коленичил до мен и пръстите му се рееха – нежни и колебливи – във въздуха между нас.

– Не губете надежда – каза ми той. – Преди много години ви обещах да ви преведа през изпитанията. Винаги ще бъда до вас.