Катерина де Медичи [bg]

Умирам, скъпа приятелко, и трябва да призная греховете си пред Вас, макар това да ми причинява толкова силна болка, че едва държа перото.

Твърдях, че разгулът във френския двор ме поквари. По-вярно е да се каже, че се поддадох на своето греховно сърце. Споменах, че сте предана, ала заобиколена от зло. Имах предвид себе си. Наричайки се Ваша приятелка, аз Ви предадох.

Обичах съпруга Ви, Катрин, и съгреших, след като години наред надмогвах желанието. Анри се поддаде на изкушението на плътта, но всяка негова мисъл и дума разкриваше, че към Вас изпитва по-дълбоки чувства, отколкото, към която и да е друга възлюбена. Дори сега не знам защо паднахме в обятията си и защо благоразумието и добродетелността ни изневериха. Това е най-голямото разкаяние в живота ми и сега, пред лицето на смъртта, копнея за Вашата прошка по-силно, отколкото за Божията.

Моят Анри, единственият ми син, е плод на падението ни. Знам, че го обичате, и това ме радва. Моля Ви, не разкривайте болезнената истина пред него, нека тя умре с нас. Ще страда достатъчно, че съм си отишла. Не искам да го наскърбявам и от гроба.

Любовта ми към краля не е единствената ми простъпка. Виновна съм, че скрих истината, та синът ми да се ожени за своята полусестра Марго. Навярно сега ще разберете по-добре защо защитавах толкова ревностно правото на Анри да наследи трона и защо исках да го свържа чрез брак със семейството Ви. Като Бурбон по име и Валоа по кръв той има двойното право да се възкачи на престола. Вашият съпруг, мисля, щеше да одобри.

Простете ми, приятелко, а ако не успеете, проявете милост поне към моя Анри. Той е наследил честността на баща си и нежното му сърце, както и искрената му привързаност към Вас.

Отивам сега при Бог, молейки се за Вас.