Катерина де Медичи [bg]

Вдигнах глава и затворих очи. В ума ми пак изплува образът на Навара, стенещ в предсмъртна агония. Устните му трепереха, мъчейки се да произнесат една-единствена дума: Катрин.

Наведох се и ги докоснах с пръсти, за да не чуя сетния му дъх.

– Дойдох чак от Флоренция, мосю. Изминах твърде дълъг път. Не ще ви оставя да умрете – прошепнах.

Смъкнах бремето на разума от плещите си и излязох в мрака.

В коридора тримата кралски стражи ме погледнаха стъписано и се поклониха надве-натри.

– Кралице – прошепна най-старшият – гладко избръснат младеж на не повече от осемнайсет години, с дълги крайници, червеникаво-кафява коса и лице с лунички, осеяли и коленете под червената му карирана поличка. – Часът ще удари след малко! Останете в покоите си, за да не пострадате!

– Къде е капитанът ви? Трябва незабавно да говоря с него.

– Простете ми, мадам – отвърна шотландецът, – но той е много зает в момента. Едва ли ще успеем да го доведем бързо при вас.

– Няма време! – Поколебах се и огледах сенките, блуждаещи в коридора. Откакто бяха започнали размириците по улиците, свещниците по стените горяха нощем, за да улесняват лостовите. – Аз ще отида при него. Къде е той?

Телохранителят се подвоуми и сниши глас до едва доловим шепот.

– Мадам, капитанът чака сигнал пред покоите на наварския крал.

Намръщих се, втренчена в сумрачния, тесен коридор. От далечния му, невидим край започваше дългата галерия, свързваща старата крепост с новото югозападно крило, където бяха настанени Навара и свитата му. Ако се движех бързо, щях да стигна дотам за няколко минути. И вероятно да закъснея.

Вдигнах поли и затичах. Младият страж ме последва, шепнейки ядосано:

– Кралице! Моля ви! Длъжен съм да ви опазя невредима!

– Действай тогава! – отсякох аз, но не забавих крачка.

Той ме изпревари с лекота и застана пред мен, стиснал дръжката на сабята си.

– Закълни се, че ще ми помогнеш да намеря Навара и ще го защитаваш! Допуснали сме сериозна грешка! Той не бива да умре! – изрекох запъхтяна.

– Заклевам се, мадам – кимна войникът.

Спуснахме се по стълбите до втория етаж, където се намираха покоите на краля и на херцога на Анжу, и продължихме на запад по тесните коридори с ниски тавани. Най-сетне стигнахме до по-широката галерия към новото крило, построено от свекъра ми.

Галерията се оказа блокирана от барикада войници, обърнати на запад – четирима швейцарски гвардейци с дълги алебарди със страховити остриета и туники с бели кръстове върху гърдите и гърбовете; още толкова шотландци с карирани полички – двама с аркебузи и двама с широки мечове.