Катерина де Медичи [bg]

Успях да опазя Анри Наварски и принц Конде от Едуар. След смъртта на Колини отидох тайно при Марго и ѝ разкрих машинациите на брат ѝ. После заедно се явихме при Шарл и му представихме доказателствата за невинността на Навара. Лесно убедихме Негово Величество да пощади с официална кралска заповед Навара и Конде – престолонаследниците по кръвна линия. Щом битките стихнаха, посетих командира на градската стража, който потвърди, че не се е появявала никаква хугенотска армия и той не е прихващал никакво писмо до военачалника на Навара. Едуар му показал писмото и той – както маршал Таване и другите пълководци – повярвал на херцога на Анжу.

Едуар така и не намери уличаващия документ, написан уж от Навара. Никога вече не се доверихме един на друг. Предупредих Навара за коварството на Анжу. Той ми благодари, макар и потънал в скръб от загубата на другарите си и омерзен от необходимостта – в името на собствената си безопасност – да приеме католицизма и да остане в Лувъра под вежлив домашен арест.

Касапницата в Деня на свети Вартоломей прекърши Шарл. За радост на Едуар той се заспуска по спиралата към смъртта.

Настъпи септември и донесе облекчение от жегата и насилието. Когато отвориха отново портите на двореца – седмица и един ден след убийството на адмирал Колини – приех първия си посетител.

Козимо Руджиери вече не изглеждаше неуязвим пред времето. Светлината на лампата разкриваше ясно сребърните нишки в косата и брадата му, дълбоките бръчки под черните му очи и провисналата кожа под челюстта му. Изпитото му като на скелет лице и грозните му черти биха накарали дори най-смелото дете да побегне при майка си. Вместо обичайното червено, сега носеше черно от главата до петите като хугенот.

Седях зад писалището, все едно от последната ни среща е минало съвсем малко време. Както винаги той се поклони ниско. Когато вдигна поглед обаче и настъпи моментът да ме поздрави, думите замряха върху устните му. Взря се занемял в мен.

– Козимо... – изправих се аз и заобиколих писалището – да уловя ръката му навярно или да го прегърна, не знам. Преди да протегна длан обаче, краката и самообладанието ми изневериха и аз паднах на колене, сломена от скръб.

Той коленичи до мен. Прегърнах го и заплаках сърцераздирателно.

– Пак се върнаха – промълвих, щом се овладях. – Лошите сънища. Мъртвите още не са погребани, а кошмарите се върнаха. Готова съм на всичко. Ще убия синовете си с голи ръце, ако трябва, за да ги спра. Предупредихте ме, а аз не ви послушах. Сега обаче ще ви послушам.

Лицето му бе открито и разчувствано, лишено от мрачното очарование на магьосника. Играта на светлината в просълзените му очи ме зашемети.

– Няма нужда от повече кръв – прошепна той. – Освободите ли демона, звездите ще подновят безпрепятствено своя ход.

Поклатих глава. Не разбрах.