Катерина де Медичи [bg]

Той издърпа документа от ръката ми и дълго се взира в него с присвити очи. Опасявах се, че жестоката истина ще го разколебае, но кожата под окото му затрепка бързо и непоносимата му скръб с лекота се преобрази в огнен гняв.

– Ще ме хвърлят в затвора – промърмори горчиво той. – Ще ми откраднат короната. Ще убият близките ми.

– Да – прошепнах. – Помните ли, Шарл, какво ми казахте в каретата, когато бягахме от Мьо? Още тогава щяха да ни убият. През цялото време са чакали нова възможност. И аз им я предоставих. Доверих им се. – Замълчах. – Ала що за човек се оказа Гаспар дьо Колини? Осмели се да ви заплашва, ако не изпълните неговата воля. Дръзна да наруши заповед, забраняваща придвижването на войски към Нидерландия. Заповед, подписана лично от вас. Никога не се е отнасял към вас с необходимото уважение, Ваше Величество. От самото начало тайно ви се е присмивал.

Шарл се смръщи гневно.

– Убийте ги тогава всичките – прошепна с пресипнал, грозен глас. – Защо да ги щадим, мамо? – въпросът прозвуча като безчувствен рев. – Убийте подлеците! Избийте ги до крак! Избийте ги до крак!

В същия момент Таване се върна с мастилницата. Зърнах тревожното лице на освободения страж, който също се бе появил отново. Чу виковете на краля, ала остана навън. Маршалът захлопна вратата пред него.

Посочих на Таване да остави мастилницата на пода до мен, а Едуар ми подаде перо.

– Да проявим повече доблест от враговете си! – насърчих Шарл. – За разлика от тях ние няма да убиваме невинни.

Той се поуспокои и прочете заповедта.

– Кога ще се случи?

– Тази нощ – отговори Едуар. – Преди зазоряване. Не напускайте покоите си. Подсилил съм охраната ви. Няма да позволим на никого да ви нарани.

Задъхан, Шарл го погледна, после сведе отново очи към документа.

– Нека умрат в мъки и душите им да пропаднат в ада.

Подадох му тържествено перото.