Катерина де Медичи [bg]

– Каква участ сте ни отредили? – настръхна Конде. – Публична екзекуция?

– Ще останете тук, докато реша какво да предприема – обясних аз. – Никъде другаде не сте в безопасност. Кълна се пред Бог, че няма да ви нараня.

Анри смъкна окървавената риза от главата си и я погледна смаяно.

– Защо убивате другарите ни? – попита печално, замаяно той.

– Защото вие щяхте да избиете нас – отговорих гневно. – Защото армията ви напредва към Париж. Защото планирахте да убиете дофина и мен и да откраднете трона на сина ми.

Анри и Конде се втренчиха в мен, сякаш внезапно съм се съблякла гола.

– Небивалици! Няма армия – прошепна Конде.

Навара опипа внимателно подутото си чело и присви очи, сякаш слабата светлина на лампата му причиняваше нетърпима болка.

– Кой ви е излъгал?

– Видях писмото до командира на войската ви. Изобличаваше заговора ви да нападнете Париж и да принудите Шарл да абдикира от трона.

– Лъжете! – извика Конде. – Лъжете, за да поведете война срещу нас! Пардаян, граф Ларошфуко... всички загинаха заради една лъжа!

Той закри лице с длани и се разрида горчиво. Навара го прегърна през рамо и ме погледна.

– Донесете ми писмото и ще ви покажа, че е фалшифицирано. Единственото ни престъпление е, че търпяхме напористия Колини и просташкото му перчене как щял да завладее Испанска Нидерландия. Кралице, в името Господне, спрете това! Всичките ми другари... – гласът му секна. – Петдесет дойдоха да спят на пода в покоите ми, защото се страхуваха за мен след покушението срещу адмирала. Сега са мъртви... – Изхлипа и сведе лице.

– Ами армията ви? – настоях. – Разузнавачите на Едуар твърдят, че напредва към Париж и тази нощ ще обсади града.

– Няма армия! – извика Конде. – Анжу и разузнавачите му лъжат! Мадам, по-малкият ви син е луд като брат си, но по-опасен!

– Не го обиждайте! – изкрещях, ала гневът ми бе примесен с объркване. Стиснах решетките, които ни деляха. – Дойдохте тук, въоръжени за война. Готови за битка.

Анри вдигна лице, толкова разкривено от мъка, че не успя да отвори очи, за да ме погледне.

– Дойдохме тук, страхувайки се за живота си – отрони той и пак наведе глава.

Приглушени от камъните и пръстта, камбаните на "Сен Жермен" отбелязаха четвъртия час след полунощ. В небето звездата Алгол застана срещу Марс – Колини ѝ двеста хугеноти, патрулирали около двореца "Бетизи", бяха мъртви. Дланите ми се плъзнаха по студените метални решетки. Паднах на колене, повалена под тежестта на деянието си. Аз бях отговорна за това – аз и яростната ми любов към синовете, които не биваше да раждам.