Панаир на суетата (роман без герой)

Наистина, защо? Видяхме вече как мисис Бют бе играла своите карти прекалено открито. Тя бе господарствувала над домакинството на мис Кроли така пълно и властно, че при първия удобен случай за въстание, разгромът й беше пълен. Тя и семейството й обаче смятаха, че е станала жертва на ужасно себелюбие и измяна и че добрините, които е направила на мис Кроли, са били посрещнати с най-черна неблагодарност. Родъновото производство в по-горен чин, както и обстоятелството, че с похвала споменаваха името му във вестника, изпълваха тази добра християнка с уплаха. Ще се смили ли сега леля му към него, щом е станал полковник и носител на орден за храброст? А онази омразна Ребека отново ли ще й стане любимка? Жената на пастора написа една неделна проповед за съпруга си, в която се говореше за суетата на военната слава и за благоденствието на злите хора. Достойният пастор я прочете с най-хубав глас и без да разбере нито сричка. Един от слушателите му бе Пит Кроли, който бе дошъл с двете си природени сестри на черква — там, където старият баронет за нищо на света не можеше да бъде принуден да стъпи.

След заминаването на Беки Шарп този стар клетник се бе отдал напълно на лошите си навици, на селските клюки и на безмълвния страх от сина си. Панделките на бонето на мис Хоръкс станаха по-разкошни от всякога. Изисканите семейства отбягваха с ужас имението и неговия собственик. Сър Пит ходеше да си попийва по домовете на наемателите си, а в пазарни дни се наливаше с ракия и вода заедно с фермерите от Мъдбъри и от другите околни градчета. Той караше семейната каляска в Саутхамптън, с мис Хоръкс в нея, и хората от околността всяка неделя очакваха да прочетат в провинциалния вестник съобщението за сватбата му. Същото очакваше с безмълвен ужас и синът му. Тежък бе товарът, който мистър Кроли трябваше да носи. На мисионерските срещи и на другите религиозни събрания, където имаше обичай да председателствува и да говори с часове, красноречието му се сковаваше. Защото, когато се изправяше, той чувствуваше, че слушателите казват: «Ето го сина на онзи стар окаяник, сър Пит, който по всяка вероятност пие в селската кръчма.» Двете момичета щяха да бъдат изоставени напълно на произвола (тъй като сър Пит се закле, че никаква възпитателка нямало вече да влезе в къщата му), ако мистър Пит не бе принудил със заплахи баща си да ги изпрати на училище.